Полетът на Икар

Когато слънцето се подаде над земята,
един старец застава на хълма.

Когато земята се затопли от първите слънчеви лъчи,

песента на птиците се прокрадва в тишината.

Очите му пламтят,
погледът му е налудничав.

Лети по пътя си – като орел,

лети високо, до слънцето

по пътя си – като орел.

Полети и докосни слънцето.

Тълпата се разпръсна и се показа едно момче,

погледна старецът в очите,

докато разгръщаше крилата си и викаше към тълпата:

„В името на Бог, моя баща, аз летя.”

Очите му изглеждаха толкова безжизнени, когато се понесе на крилете на една мечта.

Сега обаче знае, че е предал баща си,

крилата му се изпепелиха и той също се превърна в пепел.

Лети по пътя си – като орел,

лети високо, до слънцето

по пътя си – като орел.

Лети високо, до слънцето

по пътя си – като орел.

Полети и докосни слънцето

по пътя си – като орел.

Полети.

Лети високо, до слънцето.

Flight Of Icarus

As the sun breaks, above the ground,

An old man stands on the hill.

As the ground warms, to the first rays of light

A birdsong shatters the still.

His eyes are ablaze,

See the madman in his gaze.

Fly on your way, like an eagle,

Fly as high as the sun,

On your way, like an eagle,

Fly and touch the sun.

Now the crowd breaks and a young boy appears

Looks the old man in the eye

As he spreads his wings and shouts at the crowd

In the name of God my father I fly.

His eyes seem so glazed

As he flies on the wings of a dream.

Now he knows his father betrayed

Now his wings turn to ashes to ashes his grave

Fly, on your way, like an eagle,

Fly as high as the sun,

On your way, like an eagle,

Fly as high as the sun.

On your way, like an eagle,

Fly, touch the sun

On your way, like an eagle,

Fly

Fly as high as the sun.