ЙОХАН ВОЛФГАНГ ГЬОТЕ – СРЕЩА И РАЗЛЪКА
Сърцето как тупти! На коня!
Към теб препускам като вятър.
Вечерен свети небосклонът
и тъмни вече са билата;
Наблизо здрачът е облякъл
гората дъбова зловещо,
от гъстите ѝ храсти мракът
с катранени очи посреща.
Стои над облаци бухлати
луната, от печал пропита,
бушува непрестанно вятър, ...