ЙОХАН ВОЛФГАНГ ГЬОТЕ – СРЕЩА И РАЗЛЪКА

Сърцето как тупти! На коня! 

Към теб препускам като вятър.

Вечерен свети небосклонът

и тъмни вече са билата;

Наблизо здрачът е облякъл

гората дъбова зловещо,

от гъстите ѝ храсти мракът

с катранени очи посреща.

Стои над облаци бухлати

луната, от печал пропита,

бушува непрестанно вятър,

пронизва плашещо ушите;

Безброй чудовища край мене,

но яздя в радостна магия:

В сърцето ми какво пламтене,

във вените каква стихия!

Поглеждам те, и мека радост

от взора ти към мен потича;

На теб отдавам свойта младост,

сърцето само ти привличаш.

Лика ти в пролетната свежест

облъхва празнично зефирът,

усмивката ти, пълна с нежност,

с какво спечелих не разбирам!

Изгрява слънцето, но страдам –

настъпва време за разлъка:

В целувките ти колко сладост,

във взорите ти колко мъка!

На коня качвам се изгубен,

на тебе сълзи ти потичат:

Но щастие е да си любен!

Но щастие е да обичаш!

1789

JOHANN WOLFGANG VON GOETHE – WILLKOMMEN UND ABSCHIED

Es schlug mein Herz, geschwind, zu Pferde!

Es war getan fast eh gedacht.

Der Abend wiegte schon die Erde,

Und an den Bergen hing die Nacht;

Schon stand im Nebelkleid die Eiche

Ein aufgetürmter Riese, da,

Wo Finsternis aus dem Gesträuche

Mit hundert schwarzen Augen sah.

Der Mond von einem Wolkenhügel

Sah kläglich aus dem Duft hervor,

Die Winde schwangen leise Flügel,

Umsausten schauerlich mein Ohr;

Die Nacht schuf tausend Ungeheuer,

Doch frisch und fröhlich war mein Mut:

In meinen Adern welches Feuer!

In meinem Herzen welche Glut!

Dich sah ich, und die milde Freude

Floß von dem süßen Blick auf mich;

Ganz war mein Herz an deiner Seite

Und jeder Atemzug für dich.

Ein rosenfarbnes Frühlingswetter

Umgab das liebliche Gesicht,

Und Zärtlichkeit für mich - ihr Götter!

Ich hofft es, ich verdient es nicht!

Doch ach, schon mit der Morgensonne

Verengt der Abschied mir das Herz:

In deinen Küssen welche Wonne!

In deinem Auge welcher Schmerz!

Ich ging, du standst und sahst zur Erden

Und sahst mir nach mit nassem Blick:

Und doch, welch Glück, geliebt zu werden!

Und lieben, Götter, welch ein Glück!

1789

Източник: https://www.deutschelyrik.de/willkommen-und-abschied.540.html