13 июл. 2024 г., 23:19
2 мин за четене
ЙОХАН ВОЛФГАНГ ГЬОТЕ – СРЕЩА И РАЗЛЪКА
Сърцето как тупти! На коня!
Към теб препускам като вятър.
Вечерен свети небосклонът
и тъмни вече са билата;
Наблизо здрачът е облякъл
гората дъбова зловещо,
от гъстите ѝ храсти мракът
с катранени очи посреща.
Стои над облаци бухлати
луната, от печал пропита,
бушува непрестанно вятър, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация