I never count on yesterday                                                       
Because the past can also change
I'll never give myself away
Life is worthwhile on the edge
Words sound so hollow in the cold
Maybe she's forgotten all

I don't remember how
I felt the night she came
Memories spin around
They flow
Don't want to let her down
Moments disappear like shame...like snow

Signs never told me anything
Nothing I could know for sure
I never knew what she would bring
Or what I am to her today
My words...
Almost swallowed by the snow
Maybe she's forgotten all

She is the poison in my mind
The thorns in my head
She has no mountain to be climbed
No faults to regret

I never count on yesterday
Because the past may not exist
I'll never give myself away
When there's reason to resist
Words draped in crystals melt away 

Никога не разчитам на вчерашният ден,

защото миналото може също да се промени.          

Никога не ще се предам.

Животът си струва когато живееш на ръба.

Думите звучат толкова неясно в снега.

Може би тя е забравила всичко.

Не помня как

се почуствах в нощта, когато тя дойде.

Спомени се въртят около мен.

Връхлитат ме.

Не искам да я подведа.

Моментите изчезват като срам... като сняг.

Знаците не ми говорят нищо.

В нищо не мога да съм сигурен.

Никога не съм знаел какво тя ще донесе.

Или какво съм аз за нея днес.

Думите ми...

почти погълнати от снега.

Може би тя е забравила всичко.

Тя е отровата в  ума ми.

Тръните в главата ми.

Пред нея няма никакви трудности.

Няма грешки, за които да съжалява.

Никога не разчитам на вчерашният ден.

Защото миналото може би не съществува.

Никога не ще се предам.

Когато има за какво да се боря.

Думите, скрити в кристали, се разтапят.