Отидох на планината,
защото ти ме помоли.
Там, горе над облаците,
където небето беше синьо.
Можех да видя всичко около мен,
навсякъде.
Можех да видя всичко около мен,
навсякъде.
Понякога се чувствам сякаш
изобщо не съм изморена.
Ще работя
до деня, в който издъхна.
Понякога просто лежа,
нищо повече не мога да сторя,
но ставам и продължавам… отново.
Защото ти ме помоли.
Понякога свеждам глава,
уплашена, че ще падна.
Въпреки че слънцето блести,
не виждам абсолютно нищо.
Тогава чувам твоя приятен глас,
случайно.
Говорещ ми нежно.
Обичаш ме толкова…
© Ивета Всички права запазени