Кинка Константинова - После тебя
Кинка Константинова
ПОСЛЕ ТЕБЯ
Ушел.
А я осталась –
земля преданная огню.
Во рту – горит, изнемогая, рана.
Вздох – ручеек, иссохший на корню.
И думы – скошенные злаки,
заброшенные где-то в стороне,
и кровь дымится, словно в мраке
река, что исчезает в лаве и в огне.
И только сердце глубокó – глубóко,
как боль, пытавшаяся вспрянуть ото сна,
не умолкает в венах, распирая соки:
Вернись!
Я до конца еще не сожжена!
Оригинал:
СЛЕД ТЕБЕ
Отиде си.
И аз останах
като земя, прегазена от огън.
Устата ми - гореща рана.
Дъхът ми - ручей секнал в изнемога.
И мислите ми - окосени
и някъде захвърлени сами.
Кръвта във мен дими
като река от огъня изпита...
И само някъде дълбоко
сърцето се пробужда като болка.
И с вик изпълва всичките ми вени -
върни се,
още не съм изгорена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Дянков Всички права запазени
