Кинка Константинова

ПОСЛЕ ТЕБЯ

Ушел.

А я осталась –

земля преданная огню.

Во рту – горит, изнемогая, рана.

Вздох – ручеек, иссохший на корню.

И думы – скошенные злаки,

заброшенные где-то в стороне,

и кровь дымится, словно в мраке

река, что исчезает в лаве и в огне.

И только сердце глубокó – глубóко,

как боль, пытавшаяся вспрянуть ото сна,

не умолкает в венах, распирая соки:

Вернись!

Я до конца еще не сожжена!

Оригинал:

СЛЕД ТЕБЕ

Отиде си.
И аз останах
като земя, прегазена от огън.
Устата ми - гореща рана.
Дъхът ми - ручей секнал в изнемога.
И мислите ми - окосени
и някъде захвърлени сами.
Кръвта във мен дими
като река от огъня изпита...
И само някъде дълбоко
сърцето се пробужда като болка.
И с вик изпълва всичките ми вени -
върни се,
още не съм изгорена!