Не играй со мною - сгоришь сама!
Пламя измучило так мою душу,
Что поджигает рассвет от огня,
Чем закончится этот пожар,
хочешь послушать?
Мы теперь словно счастливые дети,
озарённые светом
вспышками наших сердец,
но ясность наступит
от сплетен и слухов
и весь наш покой, как раненый зверь,
будет страдать от остроты
взглядов чужих
на нашу жизнь...
Мы всех отогреем
языческим пеплом
нашего храма любви -
Ты будешь моей мученицей?
Гори...
Текст авторского оригинала
Ranrozar (Стойчо Станев)
Клада
Не заигравай с мен – ще изгориш!
Пламъци душата ми терзаят...
Ако стихнал огън лумне призори,
ти знаеш ли какъв ще бъде краят?!
Сега сме като весели деца,
привлечени от светлината...
За миг ще пламнат нашите сърца!
И всичко ще е ясно за мълвата.
И ние с теб – ранена ведрина,
събрала погледи многоезични,
ще носим споделената вина
на която ще се греят всички...
Ще тръгнат приказки без срам!
Ще ни обявят за еретици...
И ще запалят светлия ни храм!
Кажи ми: искаш ли да бъдеш мъченица?!
© Стойчо Станев Всички права запазени
© Сенилга Всички права запазени
Руски превод може да се публикува, ако се регистрирате на един отличен аналогичен (за поезия) руски сайт.
Това е моята регистрация там, но ще се ориентирате, като го посетите.
https://stihi.ru/avtor/samodiva