Ключ

          /Превод от сръбски език/

Ето ти ключа на моята килия.

Там съм написал

какво е  самотата полет.

Самотата е усмихнато небе.

Клоуни са ми гъделичкали коприната,

клоуни  са ме приспивали

винаги,

когато мисля за теб.

Заразен от ухапването на една илюзия

летя

с едно око

и с половин крило

от потрошени пера.

Издишвам миризма на трева,

силна влага,

разтреперана светлина,

език на гущер

с мед от злато.

Ето ти ключа на моята килия.

Хвърли го някъде

извън обхвата на

моите тъмничари и приятели.

Клоуни идват така или иначе.

Клоуни нас все още чакат.

Нека да ръждясва

това, което не е злато.

 Kljuc

 Аутор: Горан Радовановић, Србиjа

         Evo ti kljuc celije moje

         Tu sam napisao

         Kako je samoca let

         Samoca onog zasmejanog neba

         Klovnovi su me golicali svilom

         Klovnovi su me uspavljivali

         Uvek

         Kada sam mislio na tebe.

         Zarazen od ujeda iluzija

         Leteo sam

         Okom jednim

         Sa pola krila

         Potrosenim perom. 

         Oslobodjen mirisom trava

         Jake vlage

         Jecanjem svetla

         Jezikom gustera 

         Po medu zlatnom.

         Evo ti kljuc celije moje

         Baci ga nekud

         Izvan svih dosega 

         Mojih tamnicara,prijatelja

         Klovnovi ce ionako doci

         Klovnovi nas uvek cekaju

         Nek rdja ono

         sto zlato nije.