Кой правен от камък, кой правен от глина,
а аз пък – сребро съм искрящо,
във всичко различна – на име Марина,
аз пяна съм морска, кипяща.
От плът и от глина, който е сторен,
със гроб е и с плоча надгробна,
а кръстена в морския купел просторен,
аз в полет умирам свободна.
Огради минавам, в сърцата живея,
на воля е в мен свободата
иб виждаш - косите безредно пилея –
не ставам за сол на земята.
Рушейки аз всяко гранитно коляно,
отново с вълната възкръсвам!
Здравей, моя пяна, весела пяна,
висока, красива и дръзка!
***
Кто создан из камня, кто создан из глины,-
А я серебрюсь и сверкаю!
Мне дело - измена, мне имя - Марина,
Я - бренная пена морская.
Кто создан из глины, кто создан из плоти -
Тем гроб и нагробные плиты...
- В купели морской крещена - и в полете
Своем - непрестанно разбита!
Сквозь каждое сердце, сквозь каждые сети
Пробьется мое своеволье.
Меня - видишь кудри беспутные эти?-
Земною не сделаешь солью.
Дробясь о гранитные ваши колена,
Я с каждой волной - воскресаю!
Да здравствует пена - веселая пена -
Высокая пена морская!
© Мария Шандуркова Всички права запазени