А вече идва вечер

            Трофим

На вилата - жената и децата.

Микрорайонът стяга уикенд.                            

Аз - в къщи, щото дробът нещо стяга.                       

Стоя си трезвен, мрачен и смутен. 

    Внезапно от балкона влиза дама,

    с халат наметната, стърчат коси -                      

    Че нейният мъж си дошъл,    

    той щом е пийнал става зъл.

    Балконът бил над моя точно

    и тя се смъкнала нарочно,

    и по съседски ще изчака

    догде мъжът захърка яко.      

       А вече идва вечер,   

       а аз се понапрегнах. 

Ала внезапно - тъщата на прага:

„Чорбица, зетко ти донесох аз”.

А срещу нея - дамата в халата

и мене треска ме затресе чак.

    А викна тъщата, за миг не спира

    и иска дамата да издере.

    А дамата така и каза:

    „Бе той със мене нищо няма,

    че ей сега на този вик

    мъжът ми ще довтаса в миг.

    А  щом е пийнал моя мъж

    не се владее – става зъл”.

       А вече идва вечер.   

       А аз се понапрегнах.

 А през вратата влиза як мъжага.                               

 Обиден, със ютия във ръка. 

 И истина ви казвам щом го мярнах.   

 Уплаха някаква почуствах аз.                        

   Но тъщата ми нещо се разшава    

   и с тенджерата го наложи тя.                              

   А дамата внезапно казва:        

   „Мъжът ми сигурно заспал е   

   и време е да се прибирам,

   денят и без туй е отписан.

   А чичката ни е съсед,

   ток нямат в къщи те цял ден.

   Дошъл е той да се оглади,

   но на смъртта си налетял е.

   А тъщата ви е за психо

   тя в къщи всички ще избие.   

           Че вече идва вечер,

           а аз се понапрегнах      

Какво се случи после то е ясно. 

Мъжът свести се, тъщата припадна.

Мъжът замина, нея бърза помощ

за двайсетак във болницата взе.

А аз от шкафа си извадих малко

и чашка вдигах - пих до сутринта -        

за чичката, за тъщата, жената                        

и за правата във страните в Африка.       

Превод: Емил Петров – 2009 г.