КОСАЧ

              (Превод от сръбски език)

Когато дойде Косачът,

ще ме покоси

и ще се превърна

в стръкче трева,

в трепетлика...

Ще ме викаш.

Ще ме търсиш.

Ще изпращаш съобщения

по птици и жълти дюли...

Но напразно!

Напразно ще спечелиш сърцата на Хадес и Персефона...

Моята песен

ще замре в острието на твърдостта...

Очите ми

ще се обточат в откосите на необходимостта...

Ще протягаш ръце в пространството,

но няма да мога да се върна...

Ще пееш до пресипване,

скитайки по пустинята...

С моето име

ще обядваш и вечеряш,

носейки го

на своите устни,

               в своето гърло...

Когато дойде Косачът,

ще ме покоси

и ще се превърна

в стръкче трева,

в трепетлика...

Ще ме оплакваш...

Ще ме опяваш...

Ще ме сънуваш

               покрай кладенец и пак жаден и жалък ще продължиш...

Но напразно.

Напразно трептенето на Твоите струни Кербер ще опитоми...

Ще треперя

от ръба на острието при всяко замахване на Неговата коса...

И ще плача

в тази игра на палача и на безсилието...

Ще се ослушваш за ехото на моите изгубени въздишки,

но няма да ги чуеш...

В изсъхналата ми кръв ще търсиш туптенето на моя пулс,

но няма да го откриеш...

Ще съчиниш

Песен за Радост, вместо Песен за Умиране,

Песен, с която да ме възкресиш...

... Но няма да можеш да ме върнеш.

Ще препускаш през сноповете,

гологлав и бос,

да стигнеш до мене преди Косача...

Ще тичаш

               презглава

               по бодливите, изсушени стърнища,

               в отчаяние ще ме търсиш...

Когато дойде Косачът,

ще ме покоси

и ще се превърна

               в трева,

               в трепетлика...

               целебна.

За да можеш от мен, Орфей,

мехлем

 за Твоите крака

                              ранени

                              да направиш...

КОСАЧ

               Аутор: Снежана Алексић Стоноjловић, Република Србија

Кад дође Косач

да ме покоси,

претворићу се

у влати траве

трепераве...

Дозиваћеш ме...

Тражићеш ме...

Слаћеш поруке

по птицама и жутим дуњама...

Залуд.

Залудно ћеш освајати срце Хада и Персефоне...

Моја песма

замреће у сечиву непоколебљивости...

Очи ће се

опточити у откосима неминовности...

Пружаћеш руке у неповрат,

јер вратити се нећу моћи...

Певаћеш до промуклости,

лутајући пустарама...

Име моје ћеш

ручавати и вечеравати,

носећи га

на својим уснама,

               у свом грлу...

Кад дође Косач

да ме покоси,

претворићу се

у влати траве

трепераве...

Оплакиваћеш ме...

Опеваћеш ме...

Сањаћеш ме,

               поред зденца, тако жељан и жедан, трајаћеш...

Залуд.

Залудно ће треперења Твојих жица, Кербера припитомљавати...

Дрхтаћу

На ивици оштрице при сваком замаху Његове косе...

И јецаћу,

у тој игри џелата и немоћи...

Ослушкиваћеш јеку мојих изгубљених уздаха,

али нећеш их чути...

Опипаваћеш у сасушеној крви траг сваког ми дрхтаја,

али га нећеш напипати...

Смишљаћеш

Песму Рађаљку, уместо Песму Нарицаљку...

Песму, која у живот враћа...

... Али ме вратити нећеш моћи...

Прескакаћеш снопове,

тако гологлав и бос,

не би ли пре Косца до мене стигао...

Трчаћеш

               безглаво,

               по бодљикавим, исушеним стрњикама

               у очају тражећи ме...

Кад дође Косач

да ме покоси,

претворићу се

               у влати траве

               трепераве...

               исцелитељске...

Да од мене, Орфеју,

мелем

 за своја стопала,

                              израњавана,

                              начиниш...