Всички познаваме тази легенда под една или друга форма, затова се постарах да намеря един от най-старите писмени извори.

Честит празник на всички именници :)

Source:

The Golden Legend or Lives of the Saints. Compiled by Jacobus de Voragine, Archbishop of Genoa, 1275.  First Edition Published 1470. Englished by William Caxton, First Edition 1483, Edited by F.S. Ellis, Temple Classics, 1900 (Reprinted 1922, 1931.)

This chapter is from Volume 3

 

S. George was a knight and born in Cappadocia. On a time he came in to the province of Libya, to a city which is said Silene. And by this city was a stagne or a pond like a sea, wherein was a dragon which envenomed all the country. And on a time the people were assembled for to slay him, and when they saw him they fled. And when he came nigh the city he venomed the people with his breath, and therefore the people of the city gave to him every day two sheep for to feed him, because he should do no harm to the people, and when the sheep failed there was taken a man and a sheep. Then was an ordinance made in the town that there should be taken the children and young people of them of the town by lot, and every each one as it fell, were he gentle or poor, should be delivered when the lot fell on him or her. So it happed that many of them of the town were then delivered, insomuch that the lot fell upon the king's daughter, whereof the king was sorry, and said unto the people: For the love of the gods take gold and silver and all that I have, and let me have my daughter. They said: How sir! ye have made and ordained the law, and our children be now dead, and ye would do the contrary. Your daughter shall be given, or else we shall burn you and your house.

When the king saw he might no more do, he began to weep, and said to his daughter: Now shall I never see thine espousals. Then returned he to the people and demanded eight days' respite, and they granted it to him. And when the eight days were passed they came to him and said: Thou seest that the city perisheth: Then did the king do array his daughter like as she should be wedded, and embraced her, kissed her and gave her his benediction, and after, led her to the place where the dragon was.

When she was there S. George passed by, and when he saw the lady he demanded the lady what she made there and she said: Go ye your way fair young man, that ye perish not also. Then said he: Tell to me what have ye and why weep ye, and doubt ye of nothing. When she saw that he would know, she said to him how she was delivered to the dragon. Then said S. George: Fair daughter, doubt ye no thing hereof for I shall help thee in the name of Jesu Christ. She said: For God's sake, good knight, go your way, and abide not with me, for ye may not deliver me. Thus as they spake together the dragon appeared and came running to them, and S. George was upon his horse, and drew out his sword and garnished him with the sign of the cross, and rode hardily against the dragon which came towards him, and smote him with his spear and hurt him sore and threw him to the ground. And after said to the maid: Deliver to me your girdle, and bind it about the neck of the dragon and be not afeard. When she had done so the dragon followed her as it had been a meek beast and debonair. Then she led him into the city, and the people fled by mountains and valleys, and said: Alas! alas! we shall be all dead. Then S. George said to them: Ne doubt ye no thing, without more, believe ye in God, Jesu Christ, and do ye to be baptized and I shall slay the dragon. Then the king was baptized and all his people, and S. George slew the dragon and smote off his head, and commanded that he should be thrown in the fields, and they took four carts with oxen that drew him out of the city.

Then were there well fifteen thousand men baptized, without women and children, and the king did do make a church there of our Lady and of S. George, in the which yet sourdeth a fountain of living water, which healeth sick people that drink thereof. After this the king offered to S. George as much money as there might be numbered, but he refused all and commanded that it should be given to poor people for God's sake; and enjoined the king four things, that is, that he should have charge of the churches, and that he should honour the priests and hear their service diligently, and that he should have pity on the poor people, and after, kissed the king and departed.

 

----------------------------------------------------------------------------

 

Източник:

"Златната легенда или жития на светците". Съставена от Якоб де Воражин, архиепископ на Генуа, 1275 г. Първо издание 1470 г. Преведена на английски от Уилям Какстън, първо издание 1483 г. Редактирана от Ф. С. Елис, "Темпъл класикс", 1900 г. (Преиздадена 1922, 1931 г.)

Тази глава е от Том 3

 

Св. Георги бил воин, родом от Кападокия*. По някое време той дошъл в провинцията на Либия, до град, който се зовял Силен**. И край този град имало блато ли, езеро ли, където живеел змей, който тровел цялата страна. И по онуй време хората били сбрани, та да го убият, ала когато го видели, побягнали. И когато той наближил града, отровил хората с дъха си, и поради това жителите на града му давали всеки ден по две овце, та да го хранят, задето нямало да стори зло на хората, а когато овцете се свършили, бил взет човек и овца. После в града бил издаден указ, че трябва да бъдат отвеждани децата и младите от града по жребий, и всеки един който се падне, бил той знатен или беден, трябвало да бъде предаден, щом жребият падне на него. И тъй се случило, че много от хората в града били сетне предадени, дотолкова, че жребият паднал върху царската дъщеря, заради което царят се натъжил и се обърнал къмто хората:

- Заради милостта на боговете, вземете злато и сребро, и всичко, което имам, но ми оставете дъщерята.

А те казали:

- Как, господарю! Вий направихте и наложихте закона, и нашите деца сега са мъртви, а вие искате да сторите обратното. Дъщеря ви трябва да бъде дадена, или инак ще изгорим и вас, и вашия дом.

Щом царят видял, че не може да стори нищо повече, започнал да ридае и рекъл на дъщеря си:

- Сега никога няма да видя твоята женитба.

Сетне се върнал той при хората и поискал осем дена отсрочка, и те му я дали. И когато осемте дни изтекли, те дошли при него и казали:

- Ти видиш, че градът ни погива.

Тогава царят пременил дъщеря си, като че щяла да се венчава, и я прегърнал, целунал я, и й дал своята благословия, а след туй я завел до мястото, където бил змеят.

Докато тя стояла там, Св. Георги минал наблизо, и щом видял девойката, я запитал какво прави там, и тя отвърнала:

- Върви си по своя път, добри ми човече, да не загинеш и ти.

Тогава той рекъл:

- Кажи ми какво има и защо плачеш, и не бой се от нищо.

Като видяла, че той настоява да научи, тя му разказала как била доведена при змея. Тогава Св. Георги казал:

- Любезна щерко, не се страхувай от нищо, защото аз ще ти помогна в името на Исуса Христа.

Тя казала:

- За Бога, милостиви рицарю, върви по пътя си и не оставай с мене, защото не можеш да ме освободиш.

И тъй, докато те говорели, се появил змеят и се втурнал към тях, а Св. Георги се качил на коня си и изтеглил меча си, и го наложил с кръстния знак, и препуснал смело към змея, който идвал срещу него, и го поразил с копието си, като го ранил тежко, и го съборил на земята. А после казал на девицата:

- Свали пояса си и го вържи на шията на змея, и не се плаши.

Когато тя сторила това, змеят я последвал, като че бил кротко и послушно добиче.

Тогава тя го завела в града, а хората избягали в планините и долините, и занареждали:

- Горко ни! Горко ни! Всинца ще погинем.

Тогава Св. Георги им казал:

- Не бойте се от нищо повече, повярвайте във Бога Исуса Христа, съгласете се да бъдете покръстени, и аз ще убия змея.

И тогава царят бил покръстен, както и всички негови поданици, а Св. Георги убил змея и отсякъл главата му, и заповядал да бъде хвърлен в полето, и те взели четири волски телеги, с които го изкарали извън града.

После там били покръстени цели петнайсет хиляди души, без да се броят жените и децата, а царят построил църква на Светата Дева и Св. Георги, в която и досега блика фонтан от жива вода, която цери болните хора, пиещи оттам. След туй царят предложил на Св. Георги толкова пари, колкото могат да бъдат преброени, но той отказал всичките и заповядал да бъдат раздадени на бедните в името Господне; и поискал от царя четири неща: да издържа църквите, да почита свещениците и ревностно да слуша техните служби, и да има милост към бедните, а сетне целунал царя и си тръгнал.

 

------------------------------------------------

* Кападокия е обширна високопланинска област в централна Анатолия, гръцкоговоряща част от Римската империя в източната част на Мала Азия (днешна Турция)

** Предполага се, че се има предвид град Сирен, тогавашна гръцка колония в Северна Африка. (Според друга версия на легендата, чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида.)