What do I do to ignore them behind me?
Do I follow my instincts blindly?
Do I hide my pride from these bad dreams?
And give in to sad thoughts that are maddening?
Do I sit here and try to stand it?
Or do I try to catch them red-handed?
Do I trust some and get fooled by phoniness,
Or do I trust nobody and live in loneliness?
Because I can't hold on when I'm stretched so thin
I make the right moves but I'm lost within
I put on my daily facade but then
I just end up getting hurt again
By myself [myself]

[x2]
I ask why, but in my mind
I find I can’t rely on myself

[Chorus:]
I can’t hold on
To what I want when I’m stretched so thin
It’s all too much to take in
I can’t hold on
To anything watching everything spin
With thoughts of failure sinking in

If I
Turn my back I’m defenseless
And to go blindly seems senseless
If I hide my pride and let it all go on then they’ll
Take from me ‘till everything is gone
If I let them go I’ll be outdone
But if I try to catch them I’ll be outrun
If I’m killed by the questions like a cancer
Then I’ll be buried in the silence of the answer
by myself [myself]

[x2]
I ask why, but in my mind
I find I can’t rely on myself

[Chorus]

How do you think I’ve lost so much
I'm so afraid that I'm out of touch
How do you expect... I will know what to do
When all I know Is what you tell me to

[x2]
Don’t you know
I can’t tell you how to make it go
No matter what I do, how hard I try
I can’t seem to convince myself why
I’m stuck on the outside

[Chorus x2]





Какво правя,за да  ги оставя зад мен?
Дали следвам сляпо инстинктите си?
Крия ли гордостта си от тези лоши сънища?
И се предавам на тъжни мисли,които са лудост?
Дали стоя тук и се опитвам да го разбера?
Или се опитвам да ги хвана в крачка?
Доверявам се на някого и се превръщам в глупак от неискреността,
или не вярвам на никого и живея в самота?
Не мога да се овладея,когато съм толкова разпънат,
правя правилните неща,но се губя в тях.
Ежедневно прикривам чувствата си,но тогава
Приключвам отново наранен
От себе си (себе си)

(х2)
Питам защо,но вътре в мен
откривам,че не мога да разчитам на себе си.

(Припев)
Не мога да овладея
желанието към това което искам,когато съм толкова разпънат.
Прекалено много е за да го понеса.
Не мога да се овладея
като виждам как всичко се върти.
Потъвам с мисли за провала...


Ако се обърна назад,ставам слаб.
Но да вървя сляпо напред изглежда неразумно.
Ако скрия гордостта си и оставя всичко да върви от само себе си,то те ще
я отнемат от мен,докато всичко свърши.
Ако ги оставя да си тръгнат,ще бъда безпомощен,
но ако се опитам да ги хвана,ще бъда изпреварен.
Ако бъда убит от въпроси като рак,
то тогава ще бъда погребан в тишината на отговора...
от себе си (себе си)

(х2)
Питам защо,но вътре в мен
откривам,че не мога да разчитам на себе си.

(Припев)

Как мислиш,че изгубих толкова много...
Толкова ме е страх,че ще остана сам...
Как очакваше...че ще направя каквото трябва,
като всичко което знам,е това което си ми казала...

(х2)
Не знаеш ли...
Не мога да ти кажа как да го направиш...ТРЪГНИ СИ!
Без значение какво правя,колко много опитвам...
Изглежда не мога да убедя себе си...ЗАЩО?!
Обречен съм на самотата...

(Припев) х2