Лорелай Х. Хайне
|
Lorelei Heinrich Heine
Ich weiß nicht, was soll es bedeuten, Лорелай- (ямб)
Какво ли значи аз не зная, че тъжен съм и без покой; ума ми древен мит терзае,
В прохлада мракът се разтваря. Рейн тихо лази в самота. В планинските била догаря с лъчи последни вечерта.
Девойка приказна скалата със светлия си лик краси; разресва с гребен тя от злато в златисто грейнали коси.
Красива песен тя подкарва. Вълшебният й мощен глас обсебва в лодката лодкаря и той я слуша със захлас.
Нагоре, към върха поглежда, не вижда дебнещия риф и краткотрайната небрежност погребва го във бързей див.
Вълните ги отнасят…Вярвам, за този злополучен край, на лодката и на лодкаря, вината носи Лорелай.
Лорелай
Тъжен защо съм, не зная,
|
Лорелай
Защо ли съм тъжен не зная. Душата ми няма покой - мит древен ума ми терзае,
Прохладният мрак се разтваря. Рейн тихо пълзи в самота. В билата планински догаря с последни лъчи вечерта.
Девойка митична скалата с лика си прекрасен краси, разресва със гребен от злато златистите свои коси.
Подхваща тя песен красива с глас, дето за пакост е дар. Мелодия чудна извива. Далеч я дочува лодкар...
Пленен, той нагоре поглежда, не вижда скалистия риф и тази моментна небрежност обръща го в бързея див.
Аз вярвам, за страшната драма, завършваща с пагубен край, едничка виновница само e с чудния глас - Лорелай.
Лорелай
Натъжих се. Защо ли, не зная
Лорелай
Що ли тъжен съм не зная,
|
Аз така и не можах да реша кой от двата варианта е по-сполучлив.
Нека читателите направят своя избор.
P.S. Вече са пет.
© Красимир Тенев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Краси, всичките ти варианти са добри, защото не само запазват съдържанието, но и се отличават с поетично майсторство в българките си версии. Като самостоятелен текст на мен повече ми допада вторият вариант
-
За мен най-близо до музиката в стиха на Хайне е варианта в анапест,вълшебен превод,другите варианти също са майсторски,особено този в амфибрахий.Не е зле да се сложат тук СРС-та,мисля си,че тук някой просто е Някой
-
Напих се пак в този, както казва Тошко, поетичен пир
-
Евала,наистина си Майстор !
Но не приемай това като предизвикателство,а като молба, когато имаш време му обърни внимание.--- :
http://www.youtube.com/watch?v=c_PuVZiPfOA&feature=related
Преди доста време един приятел се опита да преведе тази песен, но явно 23 години прекарани в Германия не му бяха достатъчни.....
Останете със здраве! -
О-о... боя се, че ми липсва смелост за подобно начинание, майсторе. Но ако някой друг иска, строежът е разкрит!
-
Тошко, тия секстини са в хорей.
Сега остава да се направят останалите четири варианта в другите ритмични стъпки. -
Не един, а пет превода на Хайне!! Това си е поетичен пир, на който бих искал и аз да сервирам нещо -- може би шесто блюдо, в шестстишия!
Без да зная тъй защо е,
дави в скръб лицето мое
древен шум --
мит старинен много пъти
вече идва да размъти
моя ум.
Спуска се -- след ден тъй зноен! --
хладна вечер и спокоен
Рейн тече.
Залезът връз върховете
мята плащ със блясък цветен
на кюлче.
Нежна, с благородна стойка,
най-красивата девойка,
там седи:
златната коса си сресва,
а над нея се надвесват
рой звезди:
ала не за да разгледат
златния ѝ гребен едър --
с повод друг:
да послушат дивна песен
тя как пее, със чудесен,
мощен звук.
В лодчицата малка, ето,
на лодкаря, че сърцето
стяга скръб:
вгледан в нея -- тъй красива! --
лодката му се разбива
в скален зъб.
Грабват в миг вълните тежки
лодка и живот човешки --
от мен знай:
с тъжната си песен стара
туй нещастие докара
Лорелай! -
Разресва косите си златни,
а той гледа - просто в захлас.
Спасил се от духове блатни,
спечелил сто пъти на бас,
гребал във морето житейско
и движил се устремно, с бяс!
Но ето че все пак намери
си Майстора в гибелен час!
Скалата дори потрепери,
какво ли остава за нас?!
Рибарят за наша поука
живота си даде без глас,
а Майсторът вдигна му тука
цял паметник! В профил и фас! -
Нямам думи! Просто МАЙСТОР!
П.П. Аз съм за втория вариант! -
Ааа аз просто се забавляам.
в дактил:
Тъжен защо съм, не зная,
мит остарял без покой
нагло душата терзае.
Вечен натрапник е той.
В мрака студът се разтваря,
Рейн пропълзява в мъгла.
Слънцето тъжно догаря,
скрито зад горди била.
Там на скалата отвесна
чудна девойка стои.
С гребен от злато разресва
своите златни коси.
Песен красива запява
с мощен магически глас,
който пленява лодкаря.
Той се заслушва в захлас.
Слисан, нагоре поглежда,
лодката удря се риф.
Тази моментна небрежност.
хвърля го в бързея див.
Аз за ужасната драма,
свършваща с пагубен край
вярвам, виновна е само
с чудния глас Лорелай.
после анапест:
Натъжих се. Защо ли, не зная
нито миг не намирам покой;
остарял мит така ме терзае
и в ума ми натрапва се той.
Сред прохладата мрак се разтваря.
Рейн промъква се тихо в мъгла,
а лъчите последни догарят
зад планинските горди била.
Светлолика девойка скалата
с омагьосваща хубост краси,
Озарява я. С гребен от злато
реши своите златни коси.
С глас магичен тя песен запява.
В тишината той мощно звучи,
и заслушва се в него лодкаря.
Омагьосан, повдига очи
и додето нагоре се вглежда
удря лодката в скалния риф.
Тази кратка, нелепа небрежност
прекатурва го в бързея див.
На лодкаря за страшната драма
с този тъжен и пагубен край
вярвам, друга виновница няма.
Предизвика я тя – Лорелай.
-
Благодаря на Галена, Ангел, Венци!
galina999 (Галина Иванова), в хорей казваш? Звучи като предизвикателство.
Ще пробвам.
Що ли тъжен съм не зная,
нямам нито миг покой;
древен мит ума терзае,
зъл натрапник ми е той.
Хлад сред мрака се разтваря.
Рейн пролазва в самота.
В хребет тихичко догаря
с лъч последен вечерта.
Чудна фея канарата
с лик искрящо-жълт краси.
Сресва с гребена от злато
в злато греещи коси.
Песен чудна тя подкарва
с мощен и вълшебен глас.
С него хваща в плен лодкаря.
Той я слуша със захлас.
Поглед вперва към небето,
удря чело в скален риф..
Пада в Рейн без звук и ето:
гроб му става бързей див.
Бързо глътва го водата...
Вярвам аз, за този край
с песента си, че вината
носи само Лорелай. -
Излял си ги и двата варианта, Майсторе! Не мога да направя сравнение с оригинала, но твоите преводи наистина звучат страхотно! Красота!
-
Втория вариант е прелест!!!
Благодаря ти за възможността да го прочета! -
Благодаря за мненията! От тях излиза, че и двата варианта имат право на живот, а аз се чудех кой от тях да "екзекутирам".
-
И двата варианта са красиви по своему.Не мога да кажа еднозначно кой е по-добър.Прекрасно е, че ги има и двата.Комплименти за чудесния превод!Трудно изкуство е преводът...а преводачите са мостове между културите.Очаквам с нетърпение нови преводи , направени по същия невероятно добър начин!
-
И двата превода имат своите силни и слаби страни. Амфибрахият е по- близък до звученето на оригинала, а пък преводът в ямб разкрива възможностите на българския език да се постигне по-голяма близост до контекста на творбата... Въобще да се правят преводи никак не е лесно. Но аз поздравявам Майстора за смелостта му да превежда от немски и и за умениието му да изгради цялостно една творба в най различни варианти докато намери най- точния...
-
Поетична оратория...
Майсторе! -
И аз съм ЗА втория вариант, Хареса ми.
-
Ако под втори вариант се разбира този в амфибрахий, значи резултата до тук е 3 цяло и малко срещу една точка в полза на амфибрахия.
Дали обаче ямбичният вариант не компенсира тия точки с по-голямата си точност по отношение на съдържанието?
Благодаря за вота! -
И двата варианта ми харесват, но като че ли лекииинко натежава в полза на амфибрахия - лично за мен.
Красимире, поздрав за усилията и за чудесния поетичен превод ! -
Вторият вариант ми звучи по-мелодично
-
Като цялото -- варианта в ямб. Но финалната строфа, по моему, се е получила по-силна в амфибрахий
Дано се множат точните преводи, по твой пример! -
И двата варианта са чудесни!
Поздрав, Майсторе!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
