Магнолии с див полъх свеж,
упойващ дъх на олеандър…
Аз целият съм слух, копнеж.
В мечтите ми нахлу Касандра.
О, морски бряг! О, шумен бряг!
Вълната плажа приласкава.
А някъде, все още в сняг,
студът бодлив се забавлява.
С вода ни ражда лоно скришно
в живота – бряг, като вълна…
О, ти допри се с устни – вишни,
до пламналата ми глава!
В часовника – прибой набатен.
Секунди бягат – рунд след рунд.
И космосът се сля с тревата…
В очите ти – изгряващ бунт.
Магнолии с див полъх свеж,
упойващ дъх на олеандър…
Да, целият съм слух, копнеж.
И с дял – в ръцете на Касандра.
Владимир/Володимир Сосюра /1897 – 1965/ – украински поет, преводач, журналист, военен кореспондент. Роден в Дебалцево, Донецка област. Починал в Киев. От 12 годишен работи в шахтите на Донбас. Участва в Гражданската война, отначало на страната на Украинската народна република, а после – на Червената армия. След войната учи в Комунистическия университет в Харков и участва в различни литературни организации. През 1932 г. е изключен от ВУСПП /Всеукраински съюз на пролетарските писатели/ за "откъсване от организацията и класово враждебна дейност, за буржоазно възраждане". През 1942-44 г. е военен кореспондент. През 1951 г. става обект на преследване след статия във в-к "Правда", обвиняват го в "буржоазен национализъм" за стихотворението "Да обичаш Украйна", написано през 1944 г. Пише на украински и на руски.
https://www.youtube.com/watch?v=Jk-FaNjYksI
Владимир Сосюра
Магнолии лимонный дух…
Магнолии лимонный дух,
дурманит запах олеандра…
И весь я обратился в слух.
В мои мечты вошла Кассандра.
О, моря гул! О, моря гул…
Волной обласканные пляжи.
А где-то всё ещё в снегу,
мороза жгучие массажи.
Родившись, мы с водою вышли
на берег жизни, как в волне…
О, прикоснись губами вишни
к моей горячей голове!
А бой часов, как звук прибоя.
Я ощущаю бег секунд.
Вот космос спутался с травою…
В твоих глазах рассветный бунт.
Магнолии лимонный дух,
Дурманит запах олеандра…
Да, весь я обратился в слух,
Судьба моя в руках Кассандры.
© Мария Димитрова Всички права запазени