Мария Войтко - Остави ме във тъмнина
Отзад ми мина. Прегръдка нежна.
Дланта ти, моята ръка.
Остави ме във тъмнина
върху чаршафа белоснежен.
Привличаш ме с ръце - въже
и ме притискаш тъй небрежно.
Не виждам в тъмното лице.
Насляпо битка неизбежна.
И бой на мислите се почна
и победителите съди страх,
и случи се любов порочна,
на тъмно, със лъжа и прах.
Аз се задъхвам и боли.
Уста затиснал си със шепа.
Аз се измъквам...Гледаш ти -
следите ми са по тапета.
И липсва щастието на Земята.
Остави ме. Не бе вежливо.
Остави ме във тъмнината
с парад на мислите страхливи.
Светът остана без прекрасно,
а ние бързахме отново.
Не ни повярва, че сме страстни.
Разстреляхме го с равнодушно олово.
Оригинален текст:
Меня оставил в темноте
Мария Войтко Меня оставил в темноте.Подкрался сзади, обнял нежно.
Провел ладонью по руке,
На простынь кинул белоснежну.
Верёвкой руки тянешь мне,
И прижимаешь так небрежно.
Не вижу профиль в темноте –
Вслепую битва неизбежна.
Припев:
И драка мыслей началась
И победителей судили.
Любовь бывает без прекрас:
На лжи, во тьме и в пыли
Я задыхаюсь – больно мне.
Ты рот закрыл – ладонью держишь.
Я вырываюсь……. На стене
Моя порывистая свежесть.
И нету счастья на Земле.
Меня оставил, был не вежлив,
Меня оставил в темноте
С парадом мыслей страшных прежних.
Припев:
И мир остался без прекрас.
Его мы снова торопили.
Он не успел поверить в нас –
Мы равнодушием убили.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
