Михаил Лермонтов - Весна
ВЕСНА
М. Ю. Лермонтов
Когда весной разбитый лед
Рекой взволнованной идет,
Когда среди полей местами
Чернеет голая земля
И мгла ложится облаками
На полуюные поля,—
Мечтанье злое грусть лелеет
В душе неопытной моей;
Гляжу, природа молодеет,
Но молодеть лишь только ей;
Ланит спокойных пламень алый
С собою время уведет,
И тот, кто так страдал, бывало,
Любви к ней в сердце не найдет.
ПРОЛЕТ
превод : Красимир Тенев
Когато лед през пролетта
реката влачи, на места
когато, черна сред поляни,
прозира голата земя
и мътни облаците лягат
на подмладените поля,
химера зла тъга скатава
в душата ми на дилетант.
Природата се подмладява,
но млада става само тя.
На бузите червени, тучни
отнася времето жарта
и който страдал е, се случва,
към нея губи любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Тенев Всички права запазени
