На кладбище А. С. Пушкин
А. С. Пушкин
На кладбище ветер свищет
В сорокоградусный мороз.
На кладбище нисщий дрисщет
Ведь его пробрал понос.
Вдруг из гроба вылезает
Ведь ободристаний скелет:
- Как ты смел в такую пору
Обосрать мою кантору?!!!
Нисщий долго извинялся,
Жопку пальцем затыкал,
Но понос не унимался
Через уши вытекал...
Превод :
вариант 1
На гробището
Свисти на горбището вятър.
Среднощен мраз, студът пулсира...
Клечи на гробището просяк,
внезапна нужда го посира...
Излиза от земята скелет:
- Кой ака в моята квартира?
Как можеш във такова време
да дрискаш дявол да го вземе!
А нисшият се извинил
и пръста в задника забил,
но нуждата уви не спрял
и всичко взел, че доосрал...
вариант 2
На гробището вятър вие
и всичко пука се от студ,
и просяк тихичко се крие -
сере, на времето на пук.
Излиза мъртвия от гроба:
- Как смееш! Тук живеят хора! -
потропва скелет в тъмна доба.
- Ти акаш в моята кантора!
А нисшият се извинил,
сам пръста в дупето забил,
но нуждата уви не спрял,
от всички дупки се посрал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
