***
Напразно чаках толкова години,
сън беше сякаш времето за мен.
Но лумна светлина неугасима
на Връбница във съботния ден.
Гласът ми секна, стихна моя вик,
любимият яви се в този миг.
А зад прозореца народ със свéщи
вървеше бавно. За молитва час.
И тънкият априлски лед скриптеше,
а над тълпата - звън, камбанен глас
в пророческа утеха се разля,
чер вятър пламъчета разлюля.
На масата ми нарцисите бели
и виното червено във бокал
аз виждах сякаш през мъгла видение.
Накапаната с восъка ръка,
треперейки целувката прие,
и звънна в мен кръвта: блаженна, пей!
1916
***
Ждала его напрасно много лет.
Похоже это время на дремоту.
Но воссиял неугасимый свет
Тому три года в Вербную субботу.
Мой голос оборвался и затих —
С улыбкой предо мной стоял жених.
А за окном со свечками народ
Неспешно шел. О, вечер богомольный!
Слегка хрустел апрельский тонкий лед,
И над толпою голос колокольный,
Как утешенье вещее, звучал,
И черный ветер огоньки качал.
И белые нарциссы на столе,
И красное вино в бокале плоском
Я видела как бы в рассветной мгле.
Моя рука, закапанная воском,
Дрожала, принимая поцелуй,
И пела кровь: блаженная, ликуй!
1916
© Мария Шандуркова Всички права запазени
Мисля че е ако трябва да се прави избор по-добре да се пожертва част от качеството на някоя рима отколкото да се измисля цял стих, нямащ нищо общо с оригинала, заради вмъкване на дума с по-добро съзвучие. Има такива примери за съжаление дори сред преводи на професионални преводачи. А някои любители до толкова се увличат в това че "преводите" им всъщност стават съчинения по темата. Случвало ми се е да не мога да разпозная преводи на мои стихове. Най-трудно е преводачът да бъде колкото се може по-малко съавтор, да съхрани максимално смисъла и същевременно всички елементи на формата.