(Превод от босненски)
Не ми се обаждай отново! Моят живот е див.
Не си спомняй, че някога съм бил жив,
че от устните твои роса съм пил
и пиян от щастие съм себе си дарил!
Нямам вече нищо какво да ти дам.
Горчиво е навярно това, което ме трови.
От последните сенки аз само живея,
просто като просяк крада своя край.
И не трябва за нищо да ти бъде жал,
обичам те много искрено и страстно.
Моят цвят е прецъфтял, мирисът му е избледнял,
както младостта, която съм ти дал.
Черна моя тежест, от съня ми бягай!
Скъпа, не ме буди нощем, когато те копнея!
С красотата си гола не ми се предлагай,
че да се хлъзгам мъртъв след всяко зазоряване.
Знай, че вече пламък в душата ми няма,
като увяхнало листо на ниското пада.
На пепелта се надява есента на живота ми,
последният угар иска да сломи сърцето ми.
Не ми се обаждай отново! Моят живот е див.
Не си спомняй, че някога съм бил жив,
че от устните твои роса съм пил
и пиян от щастие съм себе си дарил!
NE TRAŽI ME!
Аutor: Ibro Suhopoljac, B. I H.
Ne zovi me više, mog života divo
Ne sjećaj me da sam nekada živ bio
Sa usana tvojih da sam rosu pio
I pijan od sreće sebe ti dariv’o
Ja nejmam ništa više da ti dadem
Nevjero gorka što otrova mene
Ja usput tek živim od prošlosti sjene
K’o prosjak se puki svome kraju kradem
I ne treba ništa da ti bude žao
Ja ljubih te jednom iskreno i strasno
Moj behar je cvao, miris'o i zgasn'o
Kao mladost moja koju sam ti dao
Bježi mi iz snova, moje crne tlake
Ne budi me noću u toj čežnji dragoj
Ne nudi mi sebe u ljepoti nagoj
Pa da mrtav mrijem poslije zore svake
Znaj u ovoj duši nejma više plama
Dok uvehlo lišće na nisjan opada
Jesen mog života na zgarištu nada
Zadnji ugar želje moga srca slama.
Ne zovi me više, mog života divo
Ne sjećaj me da sam nekada živ bio
Sa usana tvojih da sam rosu pio
I pijan od sreće sebe ti dariv’o
© Латинка-Златна Всички права запазени