Никой няма да е в къщи
Никой няма да е в къщи.
Полумракът ще седи.
Зимен ден дъхът ще връща
и в завеса ще трепти.
Само преспа бяла, снощна,
вятър ще върти във кръг.
Само покрив, сняг и още…
покрив, сняг и… никой друг.
Скреж отново ще чертае
и с тъга ще ме вини
миналото ми, докрая,
в други мои зимни дни.
Но внезапно ще намери
трепета ти път стаен:
Тишината в стъпки мери,
твойта бъдещност към мен.
Ще пристъпиш невидимо
в роклята от семпъл плат.
В плат от който тази зима
е ушила своя сняг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
