Sie Iiebten sich beide, doch keiner
Wollt’es dem andern gestehn.
Heine.
Они любили друг друга так долго и нежно,
С тоской глубокой и страстью безумно-мятежной!
Но как враги избегали признанья и встречи,
И были пусты и хладны их краткие речи.
Они расстались в безмолвном и гордом страданье,
И милый образ во сне лишь порою видали.
И смерть пришла: наступило за гробом свиданье...
Но в мире новом друг друга они не узнали.
Михаил Лермонтов
1841
***
Превод:
Обичаха се и двамата, но нито един от тях
не искаше да признае на другия.
Хайне
Обичаха се тъй дълго и нежно,
С тъга дълбока и страст безумно метежна!
Но вражески избягваха своята мечта,
И пусти и хладни бяха кратките им слова.
Разделиха се гордо, безмълвно и тежко,
И милия образ само в съня го следяха.
Настъпи смъртта, а с нея- задгробната среща...
Но в новия свят един друг те не познаха.
Михаил Лермонтов
1841
© Петър Громов Всички права запазени