Един прекрасен ден
(оригинал на български език, авторски текст)
Один прекрасный день -
превод на руски
Иду и улыбаюсь всем прохожим мимо.
В ответ мне кто-то улыбнётся,
другие и не глянут.
Иду и припеваю вперёд неотвратимо,
теперь со мною осень, я отрицать не стану.
Я улыбаюсь
пускай уходит лето.
Пускай становятся короче дни.
Мокнут опустевшие скамьи на городских алеях.
Фонтаны пересохли без воды.
Я улыбаюсь,
тому, как пахнет груша, и виноград и даже плесень.
и взгорью пёстрому осенними листьями.
Я улыбаюсь и дождю, и простой его и тихой песне.
И проводам, прогнувшимся от птиц, на них сидящих,
и крикам перелётных стай.
Я улыбаюсь
и не тоскую о горячем, страстном лете.
Метеоритный дождь? И без него смогу.
Богата осень, знаю я, теплом и светом
Я радуюсь, дорогой осени бреду.
Иду я весело мимо каштанов спелых.
Один из них кладу в карман себе.
Я улыбаюсь - минуты двигаться не захотели.
Я улыбаюсь.
Да осень же! Такой любви хотелось мне.
Любовь я нахожу в глазах, прохожего
И в старца волосах седых
И в ритм городской, и дымный аромат – хороший
И разговоры, и телефонные звонки.
Любовь я нахожу и поцелуе двух, что видно рады,
надеются, любви печать не уничтожит тлен.
Я нахожу ёе в граффити на облупившемся фасаде
Я улыбаюсь. Прекрасен этот день!
Един прекрасен ден
Вървя и се усмихвам на всички минувачи.
Едни усмивката ми връщат,
други гледат на страни.
А аз си тананикам и по улицата крача,
сега, когато есента на прага ни стои.
Усмихвам се,
макар че лятото си тръгва.
И става все по-къс денят.
И мокри пейките, самотни са по градските алеи.
А в шадравана не тече вода.
Усмихвам се,
на този аромат на круши, грозде и на плесен.
На пъстрите баири с есенни листа.
Усмихвам се
и на дъжда, на неговата тиха песен,
на жици натежали от накацалите птици
и на отлитащи ята.
Усмихвам се
и не тъгувам за горещо страстно лято.
На дъжд метеоритен не държа.
Аз знам, и есента на топлина богата е.
Усмихвам се и продължавам да вървя.
Минавам бодро покрай кестените зрели.
Прибирам в джоба си един от тях.
Усмихвам се и сякаш минутите са спрели.
Усмихвам се.
Да, есен е! Аз есенна любов си пожелах.
Откривам любовта в очите на случаен непознат.
В сребристите коси на старец.
В ритъма на този град и онзи аромат
на пушек, в телефонно позвъняване.
В целувка за сбогуване на двама млади,
които се надяват за вечност тя да е печат.
Открих я и в графита на олющена фасада.
Усмихвам се. Прекрасен е денят.
бел. И двата текста (на български и на руски) са мои.
© Ирен Всички права запазени