9.06.2025 г., 7:17

Парка, бъбреща неясно – Валерий Брюсов

359 0 0
2 мин за четене

Парка, бъбреща неясно,
страшна в прашна самота…
Но какво вещае тя?
Горест? Милост ли? Опасно
звуци в тъмнината раснат –
с тях закана ли кръжи?

Шшт! Вретеното жужи,
вие нишката предачка…
Участта ми е на крачка

тя да среже и реши.

 

Нощен трепет чувам ясно –
в огън цяла, спи нощта…

Среща ли насън видя
и бълнува полугласно?
С ласка остра, в скръб причастна
като вино ме теши –
кръстът вечен ми тежи.
В нега клоните потрепват,
звуци над реката светват,
дъното горят с лъчи.

 

Нощ! Защо с печал – разруха,
ти отне покоя мой?
Свикнах с мъките безброй.
Като скитник в пустош суха
в тоя свят познат нахлух аз,
пазещ спомена за мрак.
В ден суетен – единак,
бродя днес аз с поглед хладен,
с мен играе, безпощаден,
мишият житейски бяг.

Вòди ме в тълпата глуха
страшна нечия ръка,
с хорския кипеж – река,
вятър призрачен задуха.
Знам, че сламата разтуха
е за огъня и знак.
Тъй наказал би ме враг –

лумнал в мисли блян по страсти…
Нощ! Ти спиш! Но с чаша властна,
ах, защо ме мъчиш пак?

 

 

Валерий Брюсов

 

Парки бабье лепетанье


Жутко в чуткой тишине…
Что оно пророчит мне —

Горечь? милость? испытанье?
Темных звуков нарастанье

Смысла грозного полно.

Чу! жужжит веретено,

Вьет кудель седая пряха…

Скоро ль нить мою с размаха

Ей обрезать суждено!

 

Спящей ночи трепетанье
Слуху внятно… Вся в огне,

Бредит ночь в тревожном сне.

Иль ей грезится свиданье,

С лаской острой, как страданье,
С мукой пьяной, как вино?

Все, чего мне не дано!
Ветви в томности трепещут,
Звуки страстным светом блещут,
Жгут в реке лучами дно.

 

Ночь! зачем глухой истомой

Ты тревожишь мой покой?
Я давно сжился с тоской.
Как бродяга в край искомый,
Я вошел в наш мир знакомый,

Память бедствий сохраня.

В шумах суетного дня
Я брожу, с холодным взглядом,
И со мной играет рядом
Жизни мышья беготня.


Я иду в толпе, ведомый
Чьей-то гибельной рукой, —

Как же в плотный круг мирской

Входит призрак невесомый?
Знаю: как сухой соломой

Торжествует вихрь огня,

Так, сжигая и казня,

Вспыхнет в думах жажда страсти…
Ночь! ты спишь! но чарой власти

Что тревожишь ты меня!

 

1918

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

The Gazette - Without a trace

Nevium

Преведено от японски! Приземявам бавно крехкото си съзнание, така че стъпките ми звук да не издават....

Хубаво - Михаил Анищенко Шелехметский

Masha13

Михаил Анищенко (09.11.1950–24.11.2012, Шелехмет) — руски поет, прозаик ХУБАВО Червенушки и чинки, и...