Песен за земята - Владимир Висоцки
Кой извика: „ Земята е в прах
не посявайте повече семе”!?
Кой извика: „Земята умря”?
Не! Затихна, дъха си да вземе!
Кой от майчинство ще я лиши –
все едно да изчерпят морето.
Кой повярва, че се спепели?
Почерня й от мъка лицето.
Като рани траншеи лежат
и окопи разрязани зеят.
Във оголени нерви до кръв
тя в неземни страдания крее.
Ще изчака тя, ще понесе,
не записвай Земята саката!
Кой извика, че песен не пей,
замълчала докрай в самотата?!
Тя звъни, заглушава скръбта,
и въздишки от раните слуша.
Тя – Земята, е нашта душа –
не газете я с бойни ботуши.
Кой извика: „Земята умря”?!
Не! Затихна, дъха си да вземе...
19.04.2011 г.
Владимир Висоцки
Песня о Земле
Кто сказал: «Все сгорело дотла!
Больше в Землю не бросите семя»?
Кто сказал, что Земля умерла?
Нет! Она затаилась на время.
Материнство не взять у Земли,
Не отнять, как не вычерпать моря.
Кто поверил, что Землю сожгли?
Нет! Она почернела от горя.
Как разрезы, траншеи легли,
И воронки, как раны, зияют,
Обнаженные нервы Земли
Неземное страдание знают.
Она вынесет все, переждет.
Не записывай Землю в калеки!
Кто сказал, что Земля не поет,
Что она замолчала навеки?
Нет! Звенит она, стоны глуша,
Изо всех своих ран, из отдушин.
Ведь Земля - это наша душа,
Сапогами не вытоптать душу!
Кто поверил, что Землю сожгли?
Нет, она затаилась на время.
1969 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Шандуркова Всички права запазени