Писмо до редакцията

/Канатчикова дача/

                                                Владимир Висоцки

Здравей, редакцио научна!

В съботата , друг път скучна,

всички скупчихме се дружно-

лудницата бе на крак!

Без инжекции да бием

или хапчета да пием,

без дори да се умием -

синият екран ни сбра.

За Бермудите  разказа

учен някакъв надут.

Че за науката загадка

са мистериите тук.

Всички мозъци раздрънка,

гънките ни сплете чак

и вързани със връзки тънки

втори път ни дупчат пак.

Уважаеми, редактор,

дайте  родния  реактор,

или лунния ни трактор,

че година стана как

ту с чиниите ни плашат -

кацат и ни гледат значи,

ту пък кучета ни лаят,

ту пък нещо друго там...

То и ний с това се борим

и чиниите трошим.

Даже песът сме изяли -

туй готвачът ни твърди.

А лекарствата със шепи

хвърля, кой не е глупак.

Тъй живяхме си додето

ни  Бермудът връхлетя.

Искахме скандал да вдигнем.

Но водач не ни достигна.

Много буйните не стигат -

нямахме си вожд, уви!

Но за козните им  вражи

средства имаме си наши

и ядем  редовно каша -

няма туй да ни смути!

Техните черти проклети.

Бермътят нашата вода.

Всичко туй измислил Чърчил,

в осемнайсто лято сам.

Ний за взривове, пожари.

Нота пуснахме до ТАСС,

но дойдоха санитари

и овързаха ни пак.

Тез по буйни дето бяха

по легла ги приковаха.

Там параноик се мята

страшно, с пяна на уста:

"Връзките ни развържете,

вярата ни оставете"!

Тъй    Бермътно  е в сърцето,

а  и  в  цялата душа.

Там едни на смени вият

нажежени чак до жар.

Как тревожно  ни  привличат

тез триъгълни дела.

Сбъркаха се всички луди

и безумните дори...

Доктора тогаз, Маргулис,

гледането забрани.

Ей го, като змей, там свети,

зад гърба си крие нещо.

Дава бързо знак и фелдшер

кабела издърпва в миг

и за нас остава само

да ни дупчат и в леглата,

да потъваме тъй както

във Бермудските води.

Ако утре  ни попитат

/с право  нашите деца/.

Татковци какво ви казват,

 докторите тук сега?

Ние ще им отговорим -

/То  не им е все едно!/

чудесата са наоколо

но до нас не стигат просто.

А зъботехника  Рудик

има си транзистор "Грундиг".

Нощно време той го пуска,

контри западни лови.

Той на Запад е търгувал,

но разсъдък там изгубва

и безславно идва тука

с номер на крака, уви.

Та влезе развълнуван крайно

със  ужасна  новина -

уж, че  наш  научен лайнер,

е пропаднал там сега!

Той, горивото изчерпал,

на парчета се разбил,

а два безумни наши брата

някакъв рибар спасил.

Претърпели катаклизъм,

те изпадат в песимизъм

и вчера в стъклената призма

в болницата са дошли.

И един от тях - механик -

от сестрите издаянил,

вика - този многостранник

пъпа  на земята  бил.

Накачулихме го ние,

цсеки пита го сега,

а механикът се тръшка

и очи забелва чак.

Той ту плаче, ту се смее,

ту настръхва изведнъж.

Или ни се подиграва,

или луд е този мъж.

Бивш алкохолик се вдигна,

дребен  ама кавгаджия:

"Трябва ний да го изпием!

Я на три го разсипи"!

И така се той увлече:

"Айде, давайте го вече!

Нека е парале... пипед,

нека  кръг! Ще се изпий!"

Оня глас американски,

трови нашите  души.

Вий Америката спрете!

Израел да заглушим!

Те със  свойта  вража същност,

всъщност страшно ни вредят.

С глупости главите пълнят

и за този щур квадрат.

Чуйте лектори различни

дето по причини лични

с неуспехи неприлични

ни нервирате безспир -

тоз триъгълник нещастен

вас към лудост  ще ви тласне,

а пък нас, това е ясно,

с разум ще ни надари.

Вие нашата идея

не отхвърляйте сега.

Отговор ни дайте бързо

чрез началника до нас.

С уважение.

Дата.

Подпис.

Отговаряйте сега,

но писмо щом не пристигне,

другаде ще пишем пак.

Превод от руски език: Емил Петров