5.08.2009 г., 7:41 ч.

По улице моей который год... - Бела Ахмадулина 

  Преводи » Поезия, от Руски
2448 0 1
2 мин за четене

Бела Ахмадулина

 

***
По улицата ми отново днес
се чуват стъпки - някой си отива.
Приятелите ми не бързат пеш,
угоднo тъмен, мракът ги обвива.

Запуснали приятелски дела,
в дома им няма музика и песни,
и от стената, балерини на Дега,
перата сини слагат безсловесни.

Какво пък, нека да не ви е страх
от тази нощ, в която беззащитни,
предателски настроили страстта,
приятели, очите замъглихте.

О самота, с характер тъй жесток!
Стомана остра, режеща блестящо,
затваряш хладно в кръг-порок,
магични увещания безполезни.

Така повикай ме и награди!
Твой галеник ще бъда в ласки нежни,
утехата ми в твоите гърди,
ще къпе в сините си преспи снежни.

На пръсти стъпил в твоята гора,
забавения жест завършвам тихо,
Намирам лист и в устните ми той,
излива сиротност като блаженство.

Дари ми тишина от книжен прах,
и на концертите си строгите мотиви,
и мъдростта да позабравя тях,
които мъртви са или са още живи.

И аз ще сетя мъдрост и печал,
своето съкровено ще ми доверят предмети.
Сама природата във скута си поел,
най-детските си тайни ще шепти - но не на всеки.

Тогаз от сълзите в помръкналия взор,
от миналото бедно и невежо,
приятелски прекрасните черти
ще се явят и разстопят отново.
=====================================================

 

***
По улице моей который год
Звучат шаги - мои друзья уходят.
Друзей моих медлительный уход
Той темноте за окнами угоден.

Запущены моих друзей дела,
Нет в их домах не музыки, ни пенья,
И лишь как прежде, девочки Дега
Голубенькие оправляют перья.

Ну что ж, ну что ж, да не разбудит страх
Вас, беззащитных, среди этой ночи.
К предательству таинственная страсть,
Друзья мои, туманит ваши очи.

О, одиночество, как твой характер крут!
Посверкивая циркулем железным,
Как холодно ты замыкаешь круг,
Не внемля увереньям бесполезным.

Так призови меня и награди!
Твой баловень, обласканный тобою,
Утешусь, прислонясь к твоей груди,
Умоюсь твоей стужей голубою.

Дай стать на цыпочки в твоем лесу,
На том конце замедленного жеста
Найти листву и поднести к лицу,
И ощутить сиротство, как блаженство.

Даруй мне тишь твоих библиотек,
Твоих концертов строгие мотивы,
И - мудрая - я позабуду тех,
Кто умерли или доселе живы.

И я познаю мудрость и печаль,
Свой тайный смысл доверят мне предметы.
Природа, прислонясь к моим плечам,
Откроет свои детские секреты.

И вот тогда - из слез, из темноты,
Из бедного невежества былого
Друзей моих прекрасные черты
Появятся и растворятся снова.

© Евгени Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодарност и поздрав към daik за прекрасното "...дари ми тишина от книжен прах" от неговия превод, което си позволих да използвам в този превод!
Предложения
: ??:??