ПОЕМА ЗА ПОЛСКИЯ МАК
(В извършената хватка на любовта)
(Превод от хърватски)
Държа те, като угоен Месец,
за тънката стачкуваща нощ,
чакайки да дойде нов ден, светъл!
Изцедените сълзи от очите ясни
не са мярка за любов! – казах аз тихо.
Измийте плача!
Светлината след залез мухъл не е сила! –
прошепнах отново.
В мрака и Светулката носи радост.
Отърви се от оранжевото налягане,
разреди приказките и отлети далече,
далече от тази поляна,
там, където съм укротила думи за теб.
Вземи колкото поискаш!
Открий пустинни песни там,
където всяко зърно има свое небе.
Когато бризът те потопи в росата
и ти се поклонят дъхтящите макови полета,
а ти не поискаш нищо,
с изключение на зачервяване на бузите си,
ти ще разбереш, че съм открила
изгубени спомени от детството
и че никога няма да играя шах
със сянката на неуловимите колани;
ти ще разбереш, че аз съм се върнала при извора,
от който дойдох, да помоля потока
за малко място в коритото на прошката.
Тук ще откриеш тайна, до която никога
не си могъл да се докоснеш,
защото всичките наши пътища набъбваха
в невъзможността за свързване;
ти ще разбереш, че ние сме заченати много преди въпросите,
докато нашите множествени съпротиви
в живота са потомци във вериги.
POEMA O POLJU MAKOVA
(u olabavljenom stisku ljubavi)
Autor: Sanja Radulović, B.i H.
Držim te kao ugojen Mjesec
na mršavom štriku noći,
čekajući ispit novog dana, svijetliš.
Ocijeđene suze iz bistrih očiju
nisu mjera ljubavi, rekoh tiho,
plakati umijemo svi.
Svjetlost poslije tame nije kalup snage,
rekoh i to,
(u) mraku i svitac donosi radost.
Oslobodi se narandžastog pritiska
razvodnjene bajke i odleti daleko,
što dalje od ove livade
na kojoj sam te pripitomila riječima.
Lezi gdje god poželiš!
Otkrij pustinjsku pjesmu tamo
gdje svako zrno ima svoje nebo.
Kada te povjetarac uplete u rosu,
i pokloni ti dah makovih polja,
a ti, ne poželiš ništa,
osim crvenila njihovih obraza,
znaćeš da sam našla
izgubljenu uspomenu iz djetinjstva
i da više nikada neću igrati šah
sa sjenkama neuhvatljivog remenja,
znaćeš da sam se vratila izvoru
sa kojeg sam potekla, da zamolim tok
za malo mjesta, u koritu oprosta.
Otkrićeš tajnu koju nikada nismo
mogli razumijevanjem dotaći,
zašto svi naši putevi otiču
u nemogućnosti spajanja,
znaćeš da smo začeti mnogo prije pitanja,
dok se naša množina opirala
životu sa potomcima lanaca.
© Латинка-Златна Всички права запазени