Щом дойде на живота край,
по-нежно любим, суеверно,
с прощална светлина, сияй,
последна обич, ти, вечерна.
Под небосвода засенен,
на запад някъде сияе.
Поспри, поспри, вечерен ден,
по-дълго чарът ти да трае.
Оскъдна в жилите ни кръв,
в сърцето – неоскъдна нежност.
Последна обич – порив пръв,
блаженство са и безнадежност. ...