Последната любов
Щом дойде на живота край,
по-нежно любим, суеверно,
с прощална светлина, сияй,
последна обич, ти, вечерна.
Под небосвода засенен,
на запад някъде сияе.
Поспри, поспри, вечерен ден,
по-дълго чарът ти да трае.
Оскъдна в жилите ни кръв,
в сърцето – неоскъдна нежност.
Последна обич – порив пръв,
блаженство са и безнадежност.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Последняя любовь
О, как на склоне наших лет
Нежней мы любим и суеверней…
Сияй, сияй, прощальный свет
Любви последней, зари вечерней!
Полнеба обхватила тень,
Лишь там, на западе, бродит сиянье, —
Помедли, помедли, вечерний день,
Продлись, продлись, очарованье.
Пускай скудеет в жилах кровь,
Но в сердце не скудеет нежность…
О ты, последняя любовь!
Ты и блаженство, и безнадежность.
Федор Тютчев
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"... сияй, последна обич, ти, вечерна". Затова, Красе.
-
"Последна обичта вечерна" ми звучи по-добре; много ми хареса последното четиристишие; а "по-дълго чарът ти да трае" изразява и смисъла, и емоцията точно.
