Александър Куприн
Превод от руски език на Георги Карадобрев
Дълбока зимна нощ. Снежна виелица. Вкъщи – пълен мрак. Вятърът вие в комина, клати покрива и блъска по прозорците. Грозно бучи разлюляната от вихрушката близка гора.
Никой не спи. И детето е будно, но си лежи без да се обажда. Взира се с широко отворени очи в тъмнината. Ослушва се, диша тихо, съвсем тихо…
Някъде от далнината, от мрака и бурята се понася протяжен сърцераздирателен писък. Чува се и спира. И пак…И пак…
- Сякаш някой вика – тревожно шепне мъжът и думите му заглъхват без отговор.
- Ето пак…Чуваш ли?...Човек ще да е…
- Спи, това е вятърът – обажда се строго жената.
- Страшно е в гората нощем…
- Вятърът е. Ще събудиш малкия…
Но дребосъкът бързо надига глава:
- Аз чувам, чувам! Той вика: „Помощ!“ ...