ПРИЗИВ ЗА МИЛОСТ
Кларънс Дароу
Септември, 1924г.
Сега, Ваше благородие, ще поговоря за войната. Аз вярвах в нея. Не зная дали бях полудял или не. Понякога си миля, че вероятно съм бил. Аз я одобрявах; Присъединявах се към всеобщият вик на лудост и отчаяние. Аз подтиквах мъжете да се бият. И бях в безопастност, защото бях стар, за да участвам в нея. Аз бях като всички останали. А те какво направиха? Правино или грешно, оправдано или неоправдано – нека да не обсъждаме това днес – но то промени света. През тези четири дълги години цивилизованият свят се бе заел с избиването на хора. Християни срещу християни, варвари съюзили се с християни, за да убиват други християни; всичко, в името на убийствата. Това се преподаваше във всяко училище, та и в неделните училища. Малките деца си играеха на война. Дечица, едва щапуркащи по улиците. Смятате ли, че светът не се е променил от тогава? Колко време ще мине, Ваше благородие, преди светът да се върне обратно към хуманните чувства, които бавно се ...