Обичах Ви - Пушкин
Обичах Ви: навярно любовта ми
не е угасла в моята душа,
но нека вече тя не ви тревожи.
Не искам с нищо да Ви натъжа .
Обичах Ви безмълвно, безнадеждно,
ту с ревност, ту със страх, необясним.
Обичах Ви, тъй искрено, тъй нежно
Дай, Боже, да Ви люби тъй любùм.
Я ВАС ЛЮБИЛ (1829)
Я вас любил: любовь ещё, быть может,
В душе моей угасла несовсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам Бог любимой быть другим.
© Нели Господинова Всички права запазени
Да го сравним с един от най-популярните преводи, този на Георги Джагаров:
***
Аз ви обичах; обичта ми може
да тлее още в моята душа;
но нека вече тя не ви тревожи;
не искам с нищо да Ви натъжа .
Обичах Ви безмълвно, безнадеждно,
изгарях и от ревност, и от страст.
обичах Ви, тъй искрено, тъй нежно -
дано ви друг обикне както аз.
Кой от двата превода е по-хубав? Вторите два реда на първия куплет напълно съвпадат, а в първите два реда неточностите в превода на Джагаров са по-забележими.
И във втория куплет два реда – първият и третият, напълно съвпадат; а вторият и четвъртият ред съвпадайки по смисъл, се различават главно по римите.
На мене повече ми допада твоят превод. Само последният ред не ми стои много естествено. „Дай боже да ви люби“ е много различно от „дай боже в Вас да бъде влюбен“; „да ви люби“ има оттенък на „да ви притежава“, докато „да бъде влюбен“ предполага платоничност. И „да ви люби тъй любим“ не е достатъчно – кой любим, какъв любим, някакъв любим ли? Подразбира се наистина, че не може да става дума за друг, освен за нейния любим, но предполагане не е достатъчно – добре е това и да бъде и казано, уточнено. Например:
„Дай Бог да Ви обича толкоз нежно
и този, който е от Вас любим!“