Пушник- На А.П. Керн
То беше чудно мигновение:
яви ми се ти в младостта
като пленително видение,
като самата красота.
Сломяван в мъки безнадеждни,
в гнета на шумни суети,
аз чувах думите ти нежни,
сънувах милите черти.
След време поривът метежен
разся предишните мечти,
Забравих аз гласа ти нежен
и твойте ангелски черти.
Далече влачех в заточение
на дните тихия хомот
без божество, без вдъхновение,
без плач, без обич, без живот.
За мен настъпи изцеление:
яви ми се ти пак, мечта,
като пленително видение,
като самата красота.
И бий сърцето в упоение
с възкръснали за порив нов
и божество, и вдъхновение,
живот, и сълзи, и любов.
На А.П. Керн
Аз помня чудното видение:
Пред моя взор ти прелетя
Като внезапно озарение,
Като пречиста красота.
В скръб на порив безнадежден,
в шума на светски суети,
звучеше в мен гласът си нежен,
сънувах милите черти.
Летяха дните. Светът метежен
Разпръсна чистите мечти
Забравих аз гласът ти нежен
И твоите ангелски черти .
И в моето мрачни заточение
Течаха тихо час след час-
Без божество , без вдъхновение,
Без сълзи, без живот, без страст.
Пробуди се в дума копнение:
И пак при мен ти долетя
Като внезапно озарение
Като пречиста красота.
Сърцето бие е упоение-
И пак щастлив усещам аз
И божество и вдъхновение,
И сълзи , и живот и страст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойка Павлова Всички права запазени
