1. „Не мисля, че вече искам това”
като тя изпусна пръстена на пода.
Каза на себе си: ”Тръгвал си си преди,
и този път ще си отидеш със сигурност.”
И той строши още нещо.
Тя дърпаше куфара си надолу по пътеката,
към шосето.
Никога не беше стигала толкова далеч.
Обикновено това беше този път,
когато тя го оставяше да обсъди напускането си.
Но този път, без плачене,
като влезе в колата си каза.
Припев:
Не...
Щастиливи никога повече.
Това просто не е за мен, защото накрая
аз знам, че заслужавам по-добро, след всичко.
Никога вече няма да оставя друга сълза да падне.
2. Докато караше, тя започна да се усмихва,
осъзна, че не го е правила от доста време.
Без дестинация, тя кара мили,
чудейки се защо е стояла при такова отказване.
Смееше се за начина по който той строши още нещо.
Дърпаше куфара си надолу по пътеката,
към шосето.
Никога не беше стигала толкова далеч.
Обикновено това беше този път,
Когато тя го оставяше да обсъди напускането си.
Но този път, без плачене,
като влезе в колата си каза
Припев:
Не...
Щастиливи никога повече.
Това просто не е за мен, защото накрая
аз знам, че заслужавам по-добро, след всичко.
Никога вече няма да оставя друга сълза да падне.
Приключих. (х3)
Аз съм свободна. (х3)
Свободна да бъда „аз”.
Тя вдиша въздуха както никога до сега.
Въздух без драма, няма повече...
Тя каза.
Не...
Щастиливи никога повече.
Това просто не е за мен, защото накрая
аз знам, че заслужавам по-добро, след всичко.
Никога вече няма да оставя друга сълза да падне.
© Тоника Всички права запазени