Рикардо Бертолди - Колко пъти се извинявах...
Колко пъти се извинявах...
За моите ексцесии, моето безсрамие,
моята оживеност.
Колко пъти се извинявах...
За това, че съм над умереното,
извън схемите.
Безсрамна. Различна.
Колко пъти се извинявах...
За това, че бях прекалено много себе си.
И малко, твърде малко онази мен, която желаехте.
Докато не го разбрах.
Че проблемът не бях аз.
А това, че се принуждавах да спазвам
смешни за мен правила, за да преодолея
един изпит, който не би трябвало да съществува.
Защото който обича, не съди, не поставя
на изпитание, не гледа от високо.
Който обича, знае.
Знае какво се крие зад тази агресия,
зад тази показна сигурност.
Който обича, знае какво има
зад всяка твоя маска.
И не позволява на никой да подложи
на съмнение коя си, още по-малко на себе си.
Който обича, знае. Който обича, присъства.
***
Quante volte ho chiesto scusa.
Per i miei eccessi, la mia sfacciataggine,
la mia esuberanza.
Quante volte ho chiesto scusa.
Per il mio essere sopra le righe,
fuori dagli schemi.
Spudorata. Diversa.
Quante volte ho chiesto scusa.
Per essere stata un po' troppo me stessa.
E un po' troppo poco la me che volevate.
Fino a che non l'ho capito.
Che il problema non ero io.
E che mi stavo obbligando a rispettare
regole per me ridicole, per superare
un esame che non dovrebbe esistere.
Perché chi ama non giudica, non mette
alla prova, non guarda dall'alto al basso.
Chi ama sa.
Sa cosa c'è dietro a quell’aggressività,
a quella ostentata sicurezza.
Chi ama sa cosa c'è dietro
ad ogni tua maschera.
E non permette a nessuno di mettere
in dubbio chi sei, tanto meno a te stessa.
Chi ama sa. Chi ama c'è.
© Надежда Тошкова Всички права запазени