Стих е преведен от самия автор.
Мрак ми шепне в нощния час,
Аз съм й приятел, нейният вечен спас.
В живота страдания носеха болка,
Сега в гроба съм — нейния контрол на волка.
Дните минават, никой не идва,
Забравено момче в сенките лежи.
Гробът му с трева обрасва, Нито цветя,
нито свещи — само мрак се надига.
Дърветата шепнат за болката стара,
Ветровете пеят песента на тъжната съдба.
Мракът не пуска, не ще ме отпусне,
В нейната прегръдка — завинаги ще ме държи.
Покой не ще намеря, страданията тук са,
Вечният мрак — моят спътник и отмъщение.
Сянка на живота ми, сянка на дните,
Шрами на душата — на земята и под нея.
Мрак ми шепне: "Ти не си сам,
Заедно ще бъдем, като ден и нощ."
И макар никой да не чува гласа ми,
Мракът и аз — едно цяло, завинаги едно.
Оригинал
Шрамы Тени
Тьма мне шепчет в тишине ночной,
Я её друг, я её вечный покой.
В жизни страдания несли мне боль,
Теперь в могиле я — её контроль.
Дни проходят, и никто не приходит,
Забытый мальчик в тени лежит.
Могила его травой обрастает,
Ни цветов, ни свечей — лишь мрак наплывает.
Деревья шепчут о боли былой,
Ветра поют песнь печальной судьбы.
Тьма не отпустит, не даст мне уйти,
В её объятиях — вечно мне быть.
Покой не настигнет, страдания здесь,
Вечная тьма — мой спутник и месть.
Тень моей жизни, тень моих дней, Шрамы души —
на земле и под ней.
Тьма мне шепчет:
"Ты не одинок, Вместе мы будем,
как день и ночь." И хоть не слышит меня никто,
Тьма и я — единое целое, навек одно.
© Васил Морро Всички права запазени