Стих е преведен от самия автор.

Мрак ми шепне в нощния час,

Аз съм й приятел, нейният вечен спас.

В живота страдания носеха болка,

Сега в гроба съм — нейния контрол на волка.

Дните минават, никой не идва,

Забравено момче в сенките лежи.

Гробът му с трева обрасва, Нито цветя,

нито свещи — само мрак се надига.

Дърветата шепнат за болката стара,

Ветровете пеят песента на тъжната съдба.

Мракът не пуска, не ще ме отпусне,

В нейната прегръдка — завинаги ще ме държи.

Покой не ще намеря, страданията тук са,

Вечният мрак — моят спътник и отмъщение.

Сянка на живота ми, сянка на дните,

Шрами на душата — на земята и под нея.

Мрак ми шепне: "Ти не си сам,

Заедно ще бъдем, като ден и нощ."

И макар никой да не чува гласа ми,

Мракът и аз — едно цяло, завинаги едно.

Оригинал

Шрамы Тени

Тьма мне шепчет в тишине ночной,

Я её друг, я её вечный покой.

В жизни страдания несли мне боль,

Теперь в могиле я — её контроль.

Дни проходят, и никто не приходит,

Забытый мальчик в тени лежит.

Могила его травой обрастает,

Ни цветов, ни свечей — лишь мрак наплывает.

Деревья шепчут о боли былой,

Ветра поют песнь печальной судьбы.

Тьма не отпустит, не даст мне уйти,

В её объятиях — вечно мне быть.

Покой не настигнет, страдания здесь,

Вечная тьма — мой спутник и месть.

Тень моей жизни, тень моих дней, Шрамы души —

на земле и под ней.

Тьма мне шепчет:

"Ты не одинок, Вместе мы будем,

как день и ночь." И хоть не слышит меня никто,

Тьма и я — единое целое, навек одно.