Уилям Уърдсуърт - Разхождах се самотен като облак

Разхождах се, самотен като облак,          

понесъл се над хълмове, поля,                   

когато се натъкнах на безброден              

килим от кехлибарени цветя,                   

досам брега, под куп върби                       

полюшваха се в летен бриз.                         

Ах, нарцисите златни бяха чудо –      

като звезди блещукащи безчет,           

като рояк сияйни пеперуди,                 

обрамчили брега в безкраен ред.          

Десетки хиляди от тях                           

край езерото в танц съзрях.                   

Вълните в танц се спуснаха и те           

и бяха даже по-развеселени,                 

и как да е край тях един поет                   

меланхоличен и с душа студена!  

Аз гледах, гледах, без да знам,            

че дар най-скъп бе този плам.    

Сега, щом легна пак на канапето,   

замислен, безучастен към света, 

пред погледа ми лумва пирът цветен,  

в благословената ми самота.

Сърцето сеща мир и в транс             

се впуща с нарцисите в танц.

I Wandered Lonely As A Cloud

by William Wordsworth

I wandered lonely as a cloud                          
That floats on high o'er vales and hills,           
When all at once I saw a crowd,                   
A host, of golden daffodils;                          
Beside the lake, beneath the trees,                
Fluttering and dancing in the breeze.             

Continuous as the stars that shine                 
And twinkle on the milky way,                    
They stretched in never-ending line               
Along the margin of a bay:                       
Ten thousand saw I at a glance,                 
Tossing their heads in sprightly dance.

The waves beside them danced, but they 
Out-did the sparkling leaves in glee;        
A poet could not be but gay,                    
In such a jocund company!                      
I gazed – and gazed – but little thought    
What wealth the show to me had brought: 

For oft, when on my couch I lie               
In vacant or in pensive mood,                  
They flash upon that inward eye              
Which is the bliss of solitude;                    
And then my heart with pleasure fills,        
And dances with the daffodils.