Разхождах се, самотен като облак,          

понесъл се над хълмове, поля,                   

когато се натъкнах на безброден              

килим от кехлибарени цветя,                   

досам брега, под куп върби                       

полюшваха се в летен бриз.                         

Ах, нарцисите златни бяха чудо –      

като звезди блещукащи безчет,           

като рояк сияйни пеперуди,                 

обрамчили брега в безкраен ред.          

Десетки хиляди от тях                           

край езерото в танц съзрях.                   

Вълните в танц се спуснаха и те           

и бяха даже по-развеселени,                 

и как да е край тях един поет                   

меланхоличен и с душа студена!  

Аз гледах, гледах, без да знам,            

че дар най-скъп бе този плам.    

Сега, щом легна пак на канапето,   

замислен, безучастен към света, 

пред погледа ми лумва пирът цветен,  

в благословената ми самота.

Сърцето сеща мир и в транс             

се впуща с нарцисите в танц.

I Wandered Lonely As A Cloud

by William Wordsworth

I wandered lonely as a cloud                          
That floats on high o'er vales and hills,           
When all at once I saw a crowd,                   
A host, of golden daffodils;                          
Beside the lake, beneath the trees,                
Fluttering and dancing in the breeze.             

Continuous as the stars that shine                 
And twinkle on the milky way,                    
They stretched in never-ending line               
Along the margin of a bay:                       
Ten thousand saw I at a glance,                 
Tossing their heads in sprightly dance.

The waves beside them danced, but they 
Out-did the sparkling leaves in glee;        
A poet could not be but gay,                    
In such a jocund company!                      
I gazed – and gazed – but little thought    
What wealth the show to me had brought: 

For oft, when on my couch I lie               
In vacant or in pensive mood,                  
They flash upon that inward eye              
Which is the bliss of solitude;                    
And then my heart with pleasure fills,        
And dances with the daffodils.