"Let me sign"
She was standing there by the broken tree
Her hands were all twisted she was pointing at me
I was damned by the light coming out of her eyes
She spoke with a voice that disrupted the sky
She said ' Come on over to the bitter shade,
I will wrap you in my arms and you'll know you've been saved'
Let me sign, let me sign
"Дай ми знак"
Тя стоеше там, до разкорененото дърво.
Беше ме обгърнала с ръце.
Бях проклет от светлината, идваща от очите и.
Тя говореше с глас, който разстройваше небето.
Тя казваше: „Дойде ли жестокия мрак,
аз ще те сграбча в моите ръце и ти ще знаеш, че си на сигурно място."
Дай ми знак, дай ми знак.
© Ангелина Чобанова Всички права запазени