Сенки в погледа, усмивка изрисувана, твоите мисли не са вече при мен. Галиш механично, напълно стерилно, с ледена ръка ме отегчаваш.
Празен съм, изчерпан, всичко ме боли, имам самолети във корема. Не мога вече да се храня, не мога и да те забравя, но знам, че ще успея да го сторя.
Не се нуждая от терзания нечии, нито от притеснение и използване вечно. Нямам нужда от думи по задължение, които само суетата чрез мене захранват, нито от някого, който винаги липсва, когато е най-нужен.
Поемам си въздух, а плувам на сухо. Пусни ме! Остави ме спокоен, за да дойде краят!
Върни ми сърцето, не ти трябва моята любов! Върни ми сърцето, преди да го разбиеш! Колкото по-рано си тръгнеш, толкова по-малко болка ще оставиш за мен!
свободен превод от: Herbert Grönemeyer Flugzeuge im Bauch
Schatten im Blick, dein Lachen ist gemalt, deine Gedanken sind nicht mehr bei mir. Streichelst mich mechanisch, völlig steril, eiskalte Hand, mir graut vor dir.
Fühl mich leer und verbraucht, alles tut weh, hab Flugzeuge in meinem Bauch. Kann nichts mehr essen, kann dich nicht vergessen, aber auch das gelingt mir noch.
Brauch niemand der mich quält, niemand der mich zerdrückt, niemand der mich benutzt, wann er will. Niemand der mit mir redet, nur aus Pflichtgefühl, der nur seine Eitelkeit an mir stillt. Niemand der nie da ist, wenn man ihn am nötigsten hat.
Wenn man nach Luft schnappt, auf dem trocknen schwimmt. Lass mich los, oh lass mich in Ruh, damit das ein Ende nimmt!
Gib mir mein Herz zurück, du brauchst meine Liebe nicht gib mir mein Herz zurück, bevor es auseinander bricht. Je eher, je eher du gehst, um so leichter, um so leichter wird's für mich"
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.