САМОТНОТО СЪРЦЕ НЕ Е СЪРЦЕ
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Дълга е нощта – край няма, а вятърът сви
гнездо в мене и уби всичките ми нежности.
Сърце мое, където и да се докосна до здравословните си мисли,
остават само еднообразните дни на жестокости и обиди.
Никога сам, вече никъде нищо не знам и за себе си.
Самотното сърце не е сърце и не може повече да люби.
Всичко е мъртво и през два часа бдя над съня си, на смени.
Сърце мое, любовта е нещо, което постоянно губи.
Змия спи в пазвата ми и ме пие, пие… За
нашата рожба мисълта също ме грее и дращи.
Въпреки че е далечен, но в мислите ми винаги близък,
света ще го разберем чак когато разберем себе си.
ОСАМЕНО СРЦЕ НЕ Е СРЦЕ
Автор: Васил Тоциновси, Република Северна Македонија
Долга е ноќта крај и нема, а ветрот во мене
гнездо сви Ги убија во мене сите нежности
Срце мое, до каде здравата мисла да допре само
Остануваат еднолични денови на грубости и пцости
Сам никаде никого и за себе повеќе не знам ништо
Осаменото срце не е срце и не може повеќе да љуби
Се е мртво и на смена два часа бдеам над сонот
Срце мое, љубовта е работа која постојано губи
Змија ми спие под пазува и ме пие, пие За
нашата рожба мислата исто ме грее и гребе
Иако далеку и во мислите секогаш блиски
Светот ќе го сфатиме дури кога ќе се сфатиме себе.
Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичната ми преводна поетична книга “Вик”, (2016) от македонски на български език от Васил Тоциновски.
Думи за автора
Васил Тоциновски (1946, Стояково) е македонски поет, разказвач и романист, автор на книги за деца и възрастни, критик и есеист, литературен историк, антологист, преводач и пенсиониран университетски професор. Автор е на сценарии на петдесетина документални филми и сериали, излъчвани в програмите на тогавашната ЈРТ (Югославска телевизия и радио) и в многобройни програми и фестивали по света. Автор е и на шестдесет книги. Работи като научен сътрудник в Института за македонска литература в университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие, а от 2008 год. до пенсионирането си през 2014 год. работи като редовен професор в Катедрата по македонски език и литература във Философския факултет в Риека, Хърватия. Известни са стихосбирките му: „Тайна в съня”, „Отворена врата”, „Ден за игра” и „Закритият ковчег”. От литературната история на автора особено важни са монографиите му: „Македонските преводи на 19 век“ и „Македонската История на 19-ти век”. Носител е на най-високите държавни награди и отличия и на многобройни чуждестранни литературни награди. Негови творби са превеждани на седемнадесет езика в света. Бил е главен и отговорен редактор на много литературни и научни списания, а сред тях и на най-старото македонско литературно списание „Съвременник”. Член е на Дружеството на писателите на Македония и почетен вицепрезидент на Хърватското литературно дружество в Риека, Хърватия.
© Латинка-Златна Всички права запазени
Бъди здрава!