САМОТНОТО СЪРЦЕ НЕ Е СЪРЦЕ
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Дълга е нощта – край няма, а вятърът сви
гнездо в мене и уби всичките ми нежности.
Сърце мое, където и да се докосна до здравословните си мисли,
остават само еднообразните дни на жестокости и обиди.
Никога сам, вече никъде нищо не знам и за себе си.
Самотното сърце не е сърце и не може повече да люби.
Всичко е мъртво и през два часа бдя над съня си, на смени.
Сърце мое, любовта е нещо, което постоянно губи.
Змия спи в пазвата ми и ме пие, пие… За
нашата рожба мисълта също ме грее и дращи. ...