САМОТНОТО СЪРЦЕ НЕ Е СЪРЦЕ

      Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония

Дълга е нощта – край няма, а вятърът сви

гнездо в мене и уби всичките ми нежности.

Сърце мое, където и да се докосна до здравословните си мисли,

остават само еднообразните дни на жестокости и обиди.

Никога сам, вече никъде нищо не знам и за себе си.

Самотното сърце не е сърце и не може повече да люби.

Всичко е мъртво и през два часа бдя над съня си, на смени.

Сърце мое, любовта е нещо, което постоянно губи.

Змия спи в пазвата ми и ме пие, пие… За

нашата рожба мисълта също ме грее и дращи.

Въпреки че е далечен, но в мислите ми винаги близък,

света ще го разберем чак когато разберем себе си.

ОСАМЕНО СРЦЕ НЕ Е СРЦЕ

          Автор:  Васил Тоциновси, Република Северна Македонија

Долга е ноќта крај и нема, а ветрот во мене

гнездо сви Ги убија во мене сите нежности

Срце мое, до каде здравата мисла да допре само

Остануваат еднолични денови на грубости и пцости

Сам никаде никого и за себе повеќе не знам ништо

Осаменото срце не е срце и не може повеќе да љуби

Се е мртво и на смена два часа бдеам над сонот

Срце мое, љубовта е работа која постојано губи

Змија ми спие под пазува и ме пие, пие За

нашата рожба мислата исто ме грее и гребе

Иако далеку и во мислите секогаш блиски

Светот ќе го сфатиме дури кога ќе се сфатиме себе.

Б.а. Стихотворението  е поместено в  двуезичната ми преводна поетична книга “Вик”, (2016) от македонски на български език от Васил Тоциновски.

            Думи за автора

Васил Тоциновски (1946, Стояково) е македонски поет, разказвач и романист, автор на книги за деца и възрастни, критик и есеист, литературен историк, антологист, преводач и пенсиониран университетски професор. Автор е на сценарии на петдесетина документални филми и сериали, излъчвани в програмите на тогавашната ЈРТ (Югославска телевизия и радио) и в многобройни програми и фестивали по света. Автор е и на шестдесет книги. Работи като научен сътрудник в Института за македонска литература в университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие, а от 2008 год. до пенсионирането си през 2014 год. работи като редовен професор в Катедрата по македонски език и литература във Философския факултет в Риека, Хърватия. Известни са стихосбирките му: „Тайна в съня”, „Отворена врата”, „Ден за игра” и „Закритият ковчег”. От литературната история на автора особено важни са монографиите му: „Македонските преводи на 19 век“ и „Македонската История на 19-ти век”. Носител е на най-високите държавни награди и отличия и на многобройни чуждестранни литературни награди. Негови творби са превеждани на седемнадесет езика в света. Бил е главен и отговорен редактор на много литературни и научни списания, а сред тях и на най-старото македонско литературно списание „Съвременник”. Член е на Дружеството на писателите на Македония и почетен вицепрезидент на Хърватското литературно дружество в Риека, Хърватия.