En que da moral censura a una rosa, y en ella a sus semejantes
Rosa divina que en gentil cultura eres, con tu fragante sutileza, magisterio purpúreo en la belleza, enseñanza nevada a la hermosura.
Amago de la humana arquitectura, ejemplo de la vana gentileza, en cuyo ser unió naturaleza la cuna alegre y triste sepultura.
¡Cuán altiva en tu pompa, presumida, soberbia, el riesgo de morir desdeñas, y luego desmayada y encogida
de tu caduco ser das mustias señas, con que con docta muerte y necia vida, viviendo engañas y muriendo enseñas!
|
Давайки нравствено порицание на розата и на нейните подобия
Божествен сорт си, роза, тъй красива, с изтънчен аромат и пурпур свеж, дори под булото на тънък скреж, ти пак на съвършенството си символ.
Отплата за изкуство често биваш, ведно ти е съдбата да сбереш начало с край, надгробна гмеж с надлюлчената песничка щастлива.
Цъфтиш надменно, толкова си горда и мислиш че на смърт си неподвластна… Презряна, болна, ще повехнеш скоро
с черти на тленност в тягостна гримаса. Живя в лъжовна радост, сласт и горест, поука мъдра даде чрез смъртта си.
|