(Превод от босненски)

Искам да говоря за нещо, което е

необосновано осъдено.

Тъжното мълчание,

преизпълнено напук,

се поддържа с луд страх.

(Какво е това, което в своята зала отново яростта обърква с добротата?!)

Страхуваш се

да не нараниш някого,

за да не смятат, че си някой хаторите,

който носи болка и яд,

гняв и белег

в сърцето си,

подобно на висулка с отрова.

Затова, че ти си Някой

и че си Някой Дух,

в близко време, съвсем наскоро, заклаха

стария ти баща.

На вратата на бялата босненска къща

набучиха на шиш

сините детски очи

на сина ти.

В процъфтялата пролет в двора ви,

в който на брат ти кожата на живо одраха,

го пекат като дивеч.

През лятото в запалените поля заровиха

майка ти, дъщеря ти, съпругата и сестра ти,

разсечени и разфасовани на парчета.

В продължение на години босненците плахо и смутено пълзяха

към мириса на лилавата роза,

тъй като веригата на човечеството

остави

стадо смрадливи

и пияни

зверове,

да оскверняват

това, което е почтено и целомъдрено.

И тъй като твоите и моите предци, и ти, и аз,

ревниво пазим от злото –

от своето

и чуждото,

от нашето и комшийското зло –

така, както всяка вена от Дамар;

каквато за нас е била перлата в сандъка

и какъвто е бил бисерът, скрит в пазвата ни,

от себе си да бяхме ги опазили!

От чуждите е мечта недостижима…

ŠŠŠŠŠšššš! PSsssst!

     Autor: Vildana Moralić, B. i H.

Hoću govoriti o nečemu što je

Nerazumno osuđeno

Na tužnu šutnju

Prepunu inata

Podržanog umobolnim strahom

(Što ga , opet, u halu svome i mahnitosti svojoj pobrkaše sa merhametom )

Strahom

Da nećeš uvrijediti nekog

Da ti neće hatoriti neko

Što nosiš bol i jad

I nosiš bijes i kinj

U srcu

K´o privjesak otrova pun

Zbog toga što ti je Neko

I što su ti anam Neki

Nekada, al Skoro bijaše, zaklali

Staroga oca

Na vratima bijele bosanske kuće

Što su ti sina

Plavih dječijih očiju

Naboli na ražanj

U procvaloj  proljetnoj avliji

Što su ti bratu kožu živom gulili i

Ispekli ga k,o divljač

Na ljetom opaljenoj livadskoj zaravni

Što su ti i mater i kćer i ženu  i sestru

Raščerečili na raspukloj, naherenoj

Baščanskoj tarabi uz koju već godinama stidljivo puzaše

Mirisna purpurna ruža

I zato  što sa lanca ljudskosti

Pustiše

Čopor smrdljivih

Pijanih

Zvijeri

Da obeščaste ono

Što je odvajkada časno i čedno

I što i ti i ja i preci tvoji i moji

Ljubomorno skrivasmo od zla

Svoga

I tujega

Od zla našeg i komšijskog

Što nam bilo kucavice damar

Što nam bilo dragulj iz sehare

Što je biser u njedrima skriven

Od sebe ga beli sačuvasmo

Od tujina ,helem, ne mogasmo