Сивоокият крал
Слава на теб безутешна печал!
Вчера умря сивоокият крал.
В есенна вечер със цвят на тъга
мъжът ми се върна и каза така:
“Бил е на лов, върху стария мъх
те го намерили, паднал, без дъх…
Горката кралица. Млада е тя!...
Тази нощ, клета, съвсем побеля.”
Взе си лула от камината той
на работа тръгна - после покой.
Аз дъщеря си сега ще събудя
очите й сиви нека да видя.
Шепнат тополи - прозореца галят:
“Няма го кралят ти… няма го кралят…”
Вчера умря сивоокият крал.
В есенна вечер със цвят на тъга
мъжът ми се върна и каза така:
“Бил е на лов, върху стария мъх
те го намерили, паднал, без дъх…
Горката кралица. Млада е тя!...
Тази нощ, клета, съвсем побеля.”
Взе си лула от камината той
на работа тръгна - после покой.
Аз дъщеря си сега ще събудя
очите й сиви нека да видя.
Шепнат тополи - прозореца галят:
“Няма го кралят ти… няма го кралят…”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
