У.Х. Одън
Скръбно
Да спрат часовниците, нека
замлъкнат всички телефони
и кучешкия лай със кокал сега оттук да се прогони,
пианото да спре да плаче,
под звуците барабанящи
ковчега тежък изнесете, да влязат хората скърбящи.
Аеропланите да литнат и да напишат в небесата
вестта, че него днес го няма, отлитнала му е душата,
сложете черни папийонки на всички бели гълъбици,
регулировчиците нека да носят черни ръкавици.
За мен той беше Юг и Север, и Запад беше той, и Изток,
и моя работа и грижа, неделен сън и утро бистро,
звезди и слънце, лунен лъч, и мой единствен събеседник,
за любовта си мислех – вечна, а тя изчезвала безследно.
Звездите искам да угаснат, луната нека потъмнее,
и океанът да пресъхне, и слънцето да спре да грее,
гората на трески да стане, треските – в пепел ще превърна,
защото смисъл вече няма, щом теб не мога да прегърна.
превел: Николай Павлов
© Николай Павлов Всички права запазени