У.Х. Одън

Скръбно

Да спрат часовниците, нека

замлъкнат всички телефони

и кучешкия лай със кокал сега оттук да се прогони,

пианото да спре да плаче,

под звуците барабанящи

ковчега тежък изнесете, да влязат хората скърбящи.

Аеропланите да литнат и да напишат в небесата

вестта, че него днес го няма, отлитнала му е душата,

сложете черни папийонки на всички бели гълъбици,

регулировчиците нека да носят черни ръкавици.

За мен той беше Юг и Север, и Запад беше той, и Изток,

и моя работа и грижа, неделен сън и утро бистро,

звезди и слънце, лунен лъч, и мой единствен събеседник,

за любовта си мислех – вечна, а тя изчезвала безследно.

Звездите искам да угаснат, луната нека потъмнее,

и океанът да пресъхне, и слънцето да спре да грее,

гората на трески да стане, треските – в пепел ще превърна,

защото смисъл вече няма, щом теб не мога да прегърна.

 превел: Николай Павлов