I can see how you are beautiful, can you feel my eyes on you,
I'm shy and turn my head away
Working late in diner Citylight, I see that you get home alright
Make sure that you can't see me, hoping you will see me

Sometimes I'm wondering why you look me and you blink your eye
You can't be acting like my Dana (can you)
I see you in Citylight diner serving all those meals and then
I see reflections of me in your eye, oh please

Talk to me, show some pity
You touch me in many, many ways
But I'm shy can't you see

Obsessed by you, your looks, well, anyway "I would any day die for you",
I write on paper erased away
Still I sit in diner Citylight, drinking coffee or reading lies
Turn my head and I can see you, could that really be you

Sometimes I'm wondering why you look me and you blink your eye
You can't be acting like my Dana?
I see your beautiful smile and I would like to run away from
Reflections of me in your eyes, oh please

Talk to me, show some pity
You touch me in many, many ways
But I'm shy can't you see

I see, can't have you, can't leave you, there 'cause I must sometimes see you
And I don't understand how you can keep me in chains
And every waking hour, I feel you taking power From me and I can't leave
Repeating the scenery over again

Sometimes I'm wondering why you look me and you blink your eye
You can't be acting like my Dana?
I see your beautiful smile and I would like to run away from
Reflections of me in your eyes, oh please

Talk to me, show some pity
You touch me in many, many ways
But I'm shy can't you see,

Oh baby, Talk to me, show some pity
You touch me in many, many ways
But I'm shy can't you, I'm shy can't you, I'm shy can't you see

Срамежлив

Ясно виждам твоята красота, а ти виждаш ли очите ми, които те следят и изпиват? Ала аз съм срамежлив и извръщам глава назад. Пак работиш до късно в тоз крайпътен ресторант „Градски светлини”, а аз се грижа да се прибереш вкъщи безопасно. Старая се да не ме забелязваш, надявайки се ти да забележиш мен.

Понякога се чудя защо ме поглеждаш и премигваш с нежните очи? Няма как да се държиш като моята Дейна (има ли?) Гледам те в крайпътния ресторант „Градски светлини”, как сервираш всички тези ястия и тогава виждам собственото си отражение в твоите очи...О, моля те! Говори с мeн, бъди милостива, докосваш ме по – толкова много начини, но аз съм срамежлив, не виждаш ли? Побъркваш ме, вида ти, е, както и да е... „Бих умрял за теб всеки един ден” – написвам върху хартия, но го изтривам. Все още седя в крайпътния ресторант „Градски светлини”, пия кафе или пък чета лъжи. Леко завъртам главата си в страни, възможно ли е това да си ти?

Моля те, говори с мен, прояви малко жал, докосваш ме всякакъв начин, ала срамежлив съм не виждаш ли?

Виждам те, но не мога да те имам, не мога и да те оставя, защото трябва да те виждам. И не разбирам как успяваш да ме държиш във вериги си. Всеки път, когато се събудя усещам как изчерпваш сили от мен и аз не мога да те оставя. А, сцената се повтаря...

О, скъпа, заговори ме, бъди милостива, докосваш ме по толкова много начини, ала аз съм срамежлив, срамежлив съм мила, о, срамът убива ме, не виждаш ли?